|
Цитирам част от последната голяма реч на д-р Боб в Детройт,щата Мичиган през декември 1948 година.
"...Друго нещо,с което повечето от нас не са особено надарени е скромността.Нямам предвид фалшивата скромност на дикенсовия герой Юрая Хийп.Но нямам предвид и варианта-изтривалка за околните.Нашето предназначение не е да бъдем бутани от околните или по нас да ходи всеки,който си поиска.ИМАМЕ ПРАВО ДА ОТСТОЯВАМЕ СВОИТЕ ПРАВА.Говорейки за скромността,аз имам предвид отношенията на всеки един от нас с НАШИЯ НЕБЕСЕН ОТЕЦ."Христос е казал:Аз не мога да върша нищо от Себе Си - пребъдващия в Мен Отец е източник на Моята сила."Ако Той казва това,какво остава за мен и вас?Вие ли казахте това?Аз ли го казах?НЕ.Това е точно обратно на онова,което ние с вас казвахме,обичахме да се похвалим:"Хей,вижте ме всички!Доста съм добър,нали?"Ние не притежавахме скромност или чувството,че сме получили нещо по милостта на Небесния Отец.НЯМАМ НИКАКВО ПРАВО ДА ИЗПИТВАМ САМОДОВОЛСТВО,ЗАЩОТО СЪМ ИЗТРЕЗНЯЛ.Само по Божията милост ми се удаде да го постигна.Признателен съм,че бях привилегирован да го НАПРАВЯ.Може да съм допринесъл за това със своите усилия.Но всичко се случи основно благодарение на Неговата доброта.Ако моята сила от Него,ТО КОЙ СЪМ АЗ,че да се гордея с това?Длъжен съм да се отнасям с дълбока скромност към източника на моята сила.Длъжен съм непрекъснато да съм признателен за всичко хубаво,което получавам.А на мен блага ми бяха ДАДЕНИ в огромно количество."
След всичко това аз имам избор.Какво мога да направя?Харесва ми да се чувствам Велик и казвам:Ето бе,какво друго,ако не секта,САМАТА СЕКТА са думите на д-р Боб?Ако да отричам всеки и всичко ме кара да се чувствам Голям,ако излея всичката помия-резултат от това,че в себе си се чувствам не малък,а нищожество,ама не ми е удобно да си го призная...Никакъв проблем.За това има форуми-пиша каквото ми хрумне,никой не може нищо да ми каже,няма правила...КЕФ!!!Абсолютен КЕФ!И така ден след плувам в лайна,но с фалшивото и измамно усещане,че плувам в мляко.И продължавам да се вихря в щастливата заблуда.Ама една сутрин се събуждам-КУХА ЛЕЙКА.ВСИЧКО Е ХАОС.И смачкан,без да си задавам въпроси,отивам в църква,манастир,свещено място...и започват едни молитви - без да се напъвам да питам има ли Бог,няма ли Бог,как изглежда и защо изглежда,секта ли е,не е ли секта...Всъщност не се моля!Аз искам.Искам от Това,което до вчера съм отричал-ДА МЕ СНАБДИ НА СЕКУНДАТА С ВСИЧКО,което ми се ПОЛАГА.Защо си ме забравил,бе?Защо на другите даваш,а на мен нищо не даваш?Ставам арогантен!И защо "ставам"?Ами аз съм си такъв.До вчера по форуми,на работа,сред приятели,вкъщи,дори в АА съм бил арогантен-създавал съм правила,изживявал съм се на господ.ИМА ПРАВИЛА!Благодарен съм,че осъзнах Кой създава правилата?Ей,този факт с моята интелектуална гордост много трудно приемам.Когато приема се чувствам добре.И веднага,ама веднага ставам важен.Не благодарен,а важен.И пак това-АЗ,АЗ,АЗ...всички останали,духайте супата.Отплеснах се...И като не получа нищо на секундата,още в църквата,в моето време,бе-ТРЪГВАМ по гадателки,екстрасенси,психолози/нямам нищо против психолозите и психиатрите,имам против лекарствата,каквото и да значи това/,ходжи.., с едничкото СКРОМНО желание да съм щастлив,да стана щастлив.Ето сега ще споделя какво означаваше за мен да съм щастлив.На първо място да имам пари,много пари и да ми стигат.Е как да ми стигат,като аз винаги съм харчил повече,отколкото получавам.И о,Небеса!В един момент банките нищо не питаха и даваха кредити на килограм.Колкото поискаш.И особено,ако ти "работи" мозъка/имам предвид моя/-всякакви хватки прилагам и получавам поредния кредит.Мамя и получавам.Обаче в един момент Заемодателят дойде.Не откачих единствено и само,защото вече имам моето място,където съм защитен.На това място смених посоката на вътрешния си поглед.Погледът ми вече е към Духовното,опитвам се и мама му стара от материалното получавам в достатъчност.Нито повече,нито по-малко.Сега,разбира се мога да благодаря на себе си.Не благодаря на себе си.Благодарен съм на Твореца,на Създателя,на Бог!Гледай сега,думата Бог я поставих на трето място.Защо?Ами не защото да не уплаша някого,не защото да съм толерантен,не защото съм много любвеобилен и внимателен...Защото да не би някой да ме обяви за сектант.Да не би да не получа всичкото одобрение на Земята.Благодарен съм,че вече със здрав разум бързо ги хващам такива моменти и гепя яко Правилната посока.Имам жена,която вече виждам.Жена,не нещо,което се движи и аз казвам какво да прави и какво да не прави.Мисля,че я обичам,много я обичам.Ама пак от време на време направлявам,наставлявам...И пак кога бързо,кога по-бавно усещам,че простотията,желанието ми да контролирам всичко ме е обладало маниакално целия...Вече имам решение.Някои казват,че АА е секта.Други казват,че не е.Аз нищо не казвам.Лъжа.Ще кажа.Аз се чувствам добре и благодарен,че съм в духовното общество на АА.В началото живях с илюзията,че АА е идеалното място.Не е идеалното място.Аз не съм идеален.Всички,които познавам в АА,не са идеални.Но за себе си казвам-искам да бъда себе си-в АА се уча на това,в живота получавам видимите резултати от това,което съм се опитал и съм научил в АА.Имам дъщеря,с която вече разговарям.Аз и преди съм разговарял.Но сега РАЗГОВАРЯМ.И обичам.Дали съм в джаза като пиша всичко това.Мисля,че не съм.Но и да съм,имам решение.Имам на кого да задавам честно въпроси и да получавам отговори.Не винаги в моето време.И какво от това?За днес,освен трезвост,си пожелавам търпение.А на всички останали-Толерантност.
|
Д-р Боб:СКРОМНОСТ
