|
Днес е първи юли и аз по традиция пиша нещичко, с което да изразя благодарността си за новия си живот, и го поствам така, че да може да го прочетат повече хора, не го оставям само за себе си и спонсора си.
Датата е първи юли, не е свързано с джулай морнинг, но всъщност може и да е свързано, преди три години, точно сигурно неслучайно спонсорът ми да е избрал тази дата, датата, КОЯТО СИМВОЛИЗИРА стремежът към СВОБОДАТА, и да ми предложи да се опитам да спра антидепресантите, и леките успокоителни, които приемах тогава, като четири месеца преди това спрях алкохола, и два месеца преди това спрях диазепамчето.
Сигурно не намирам най-точните думи, освен това не е перфектно, защото се вълнувам много като пиша сега, но го приемам, приемам, че няма да бъда перфектна, че може да има грешки, и даже може и да се изложа
Много дълго време не осъзнавах какво точно се случва с мен, ходих си на сбирки на АА, смеех се, пишех си анализи, забавлявах се, аверите алхохолици са весели хора, ходих си на работа, пишех си пак инвентаризации, получавах голяма подкрепа и насърчение от спонсора си, продължавах, спъвах се, падах, ставах, колената ми имат доста белези, продължавах, получих подкрепата на цялото АА в България, усетих се част от нещо голямо, хубаво, значимо, живо, работещо, усетих сърцето и кръвта на АА, която циркулира по вените и носи живот !!!
Почувствах се приета, уважавана, усетих се част от цялото тяло на АА, усетих сърцето на АА.
Получава се вдъхновено и поетично, не съм поетеса, напротив даже, техничарка към, вдъхновено е, защото описвам Духът на Анонимни алкохолици, който ме спаси !!!
Много съм благодарна, че сега живея без стимулатори : без алкохол, без лекарства, без цигари, и мога да усетя реалността, да усетя въздуха и да видя светлината, която идва от слънцето, и цветът на морските вълни ...
Много съм благодарна, защото мисля, че вървя по пътя на свободата.
Духът ми иска свобода и го намира чрез АА.
Единственото, което не ми допада, и не съм доволна, хехехе, е че става бавно, иска ми се по-бързо, ако може
Снощи сънувах за първи път, че майка няма да се върне и да ми помогне да си опаковам багажа, за първи път, трябваше да летя за някъде, и я нямаше за да ми помогне за багажа, и аз оправях багажа, и много бързах, защото нямаше време, и до края се озъртах и чаках дали няма да се появи майка и да ми помогне с багажа. Тя не се появи, но аз се справих с багажа, всичко оправих, и навреме и бях готова да летя.
Преди два дни ми се случи нещо, което е много вълнуващо, хубаво, прекрасно, смислено и невероятно, но силите ми бяха на предел, почти едва ми стигнаха силиците за да стигна до края на замисленото, изпаднах в лека нервна криза.
Всъщност Бог ми показа докъде са ми силите, показва ми се, че не съм точно като другите хора, въпреки че на на пръв поглед съм съвсем същата.
Много се радвам, че мога да напиша всичко това, много е хубаво да живея със себе си такава, каквато съм, много е хубаво да пиша и да не се страхувам кой какво може да си помисли, най-хубавото е обаче, че усещам подкрепата на много хора, ето от това по- хубаво нещо не съм изпитвала в живота си, да съм приобщена към хората, да съм част и преносител на една идея и да съм член на организация, която ме приема добре.
Аз благодаря на АА в България, много голяма помощ, подкрепа и вдъхновение получих, за да мога да продължа живота си !
Пожелавам на всички алкохолици, които точно сега искат да живеят трезви и достойни, искат да опитат вкусът на щастието, пожелавам им само най-доброто, най-смисленото, най-красивото и истинско в живота, и това е АА, пътят е познат, утъпкан, и има вече хора, които са го минали !!!
|
Джулай морнинг
