|
Кръстил съм този пост на този прочут в България чешки историк и български политик, защото казаното от него доста напомня казаното от Алки.
Ще сложа първо един цитат от Иречек и след това ще поставя тезата си:
„Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.“
Ако това го беше казал Алки, щеше голям вой да се разнесе из дира. Но понеже го е казал Иречек – може.
А тезата ми е, че Алки, както в повечето /да не кажа всички/ е прав.
Доказват го:
1.Десетките алкохолици, чийто живот се възстанови благодарение на посланието, което Алки неуморно предава вече десетина години в България.
На това съм пряк очевидец. И щях да съм лъжец ако не кажа истината. И не само щях да съм лъжец, но щях да съм пълне неблагодарник.
Резултатите видях със собствените си очи. И снощи бяхме трима трезви алкохолика пред леглото на един гърчещ се събрат. Бяхме там, тримата трезви, благодарение именно на това послание, което Алки неуморно ни предаде. Неуморното предаване е част от причината за резултатите.
Обърнете внимание, че не коментирам възпитание, морал и други качества. Не че някой ги има или ги няма. Говоря за резултатите, на които съм пряк свидетел. Очевидец. Може би меркурия, алонето, алисата и десетките, които реваха тука в този форум през тези близо седем години откакто съм трезв – може би те да са много възпитани, културни, образовани и морални. Обаче има един несъмнен факт – въпреки техните невероятни качества – резултати няма! Последното казано от мен изречение не е съвсем прецизно, защото няма действия, които да не пораждат определени резултати. Исках просто да наблегна върху резултатите от действията на Алки и резултатите от действията /по-скоро дрънкането/ на многоуважаемите извисени капацитети.
Сами можете да видите резултатите. Нека те да говорят. Нека бъдем принципни и да не съдим предварително убедени и целенасочени да наврем някой в калта. Нека да отсъдим справедливо и безпристрастно резултатите, без да си включим личните настройки. На приказки сме много големи. На цитати може до разплакване да цитирам „За кого бие камбаната“, когато смачкам някой в калта и го убия, то парчето скъсано от брега, води до смъртта на целия свят и дрън, дрън, дрън. Майка Тереза и така нататък. На приказки го докарваме. Но когато трябва да преодолеем лична неприязън и да отсъдим резултатите? Какво става тогава? Почваме първо с етикетите и изобщо не се интересуваме този човек дали е направил нещо свястно. Резултатите му. Българската история е изобилна на такъв вид поведение.
Можем да псуваме как Гурчев смачква Капитан Петко Воевода, но ние не сме ли същите като спрем телевизора и доволно се потупаме по надутите си кореми? На приказки го докарваме, но истината за себе си трудно я смиламе. Защото не е приятна.
2.Второто доказателство са именно ревовете на десетките безплодни теоретици, които наблюдавах през тези години. Изобщо няма да ги анализирам. Само ще плесна тук още един цитат на Иречек и нека всеки сам си сравни:
„За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.“
Добре го разбирам, осъзнавам, но не се отнася за мен. И единствената реална работа, която съм видял в този форум е посланието, което дава резултат. Резултатната работа, която с невероятно наслаждение, усърдие, омраза и постоянство се преследва, напада и разваля. Факт.
Дайте ми пример за друг резултат. За резултатна работа на някой от десетките, които се извъртяха да плюят Алки. Само един резултат. Един резултат извън човекът, който твърди да има успешна система за справяне с болестта. Дори и резултат не искам. Покажете ми един, който има собствена система за възстановяване и който е отделил от времето си и е отишъл да се опита да помогне на някой страдаш. Само опит е достатъчен. Дайте го да го видим.
3.На трето място са самите изобличаващи думи на Иречек. Те са достатъчно мощни и истинни и съвпадат едно към едно с това, което Алки говори:
”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец.“
И накрая искам да поставя най-известният цитат на Иречек, който го има залепен зад доста гишета на институции, където съм обикалял:
„…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.“
Алки, искам да ти благодаря за всичко, което направи и продължаваш да правиш за страдащите събратя в България. Благодарен съм, че се намирам на огневата линия заедно с тебе. С удоволствие ще застана до тебе да ме мерят с камъни или с каквото дойде
|
Иречек и..... бай гого
