|
Имам навика да искам да започвам отначало. Искам всичко да започвам отначало. История, разказ, събитие, живот ... отначало...
Какво се случваше с мен преди? Хубаво, на 14 се пропих. И продължих .. не спрях. На 15 избягах от нас за 6-7 месеца, защото не можех да понасям семейството си. Бях се хванала с един „симпатяга”, който беше с 20 години по-голям от мен, защото бях решила, че никой няма да иска да е с мен и ще умра в някой манастир и бях решила, че това ми е първият и последен влак. Бой имаше, ама и алкохол имаше и нашите ги нямаше. Известно време поживях в нещото, което се наричаше негов дом. Всичко се срутваше, пълна мизерия, никакви условия за каквото и да е, но това нямаше особено значение... нали имаше алкохол, най-важното и спасително нещо. Имах ключове от нас и дебнех, когато нашите ги няма, та обирах собствения си дом, за да имам някакви пари. Включително бях потътрила компютри, скенери, принтери и всичко, което можеше да ми донесе пари. Нашите ми взеха ключа и просто не искаха да ме виждат. След това паркът се превърна във втория ми дом. Започнах да крада, започнах да обикалям по мазетата. Първоначално там спях. След това надуших кабелите и започнах да крада и да беля кабели. После започнах да ги горя, че уж ставало по-лесно. На мен всъщност ми беше по-лесно да ги беля с нож, но .. това няма особено значение. Та, да се върна ... Спане в паркове, в мазета (не мазета на новите и чистички блокове и сгради, които не са населяване от плъхове и мишки, а мазета, които са на блокове от сума години, миришещи на мухъл, изгнили, с плъхове, хлебарки и всичките екстри),до и в контейнери, гаражи, покриви. И това не се е случвало веднъж или два пъти ,а почти постоянно ... Момиче, дете, на 15-16 години, спи по такива места! Ама че приказка.
След време, след много обещания, нашите си ме приеха в нас. Майка ми вече беше започнала да пие лекарства, та започнах да крада от ривотрила й и да смесвам с алкохол. Продължих да бягам от нас. Много неща се случваха. Няма кой знае какво да разказвам и обяснявам, че ще стане дълго.
Накратко тези пет години от живота ми бяха едно постоянно наливане, криене, лъжене, спане – кога, къде ме свари, районни, ДПС, психолози, наказания в училище заради напивания, накрая повтарях 12-ти клас и е чудо, че въобще завърших. Връзките ми са били абсолютен провал. Все бой съм яла, вечно се разхождах с бушони. И като съм трезва, не смея много много да се обаждам и да знам, ама като се напия почвам да налитам и аз и оттам още по-зле и още по-страшно. При такова положение, как да не пия? Да, на 19 вече не исках да живея, ама ме беше шубе и да умирам. Ни в клин, ни в ръкав. Особено като се обръщах назад да видя какво има, умирах от ужас. Не исках това да е животът ми и още повече пиех, за да не знам, да не помня, да избягам, да се покрия, а всичко ставаше по-зле.
Всъщност в АА ми беше показано, че може да е различно. Два месеца се въртях, исках да спра, но не можех и продължавах да пия. Но имаше кой да ми каже, че то АА не е само сбирки, а има Програма, която се прави. И може би някой се молеше за мен. След последната ми издънка нашите ми казаха да избирам – или да измислям някакъв вариант, който да даде резултат – т.е. да не пия, или ме карат в психиатрия. Такъв ужас изпитвах в тези моменти, но аз вече знаех, (макар че знанието не върши работа), защото някой ми беше казал, че и от много по-безнадеждни състояния хората са били измъквани. Имаше решение. И реших да се върна в АА, отново ... за да направя все пак това, което ми се предлагаше, пък ако не стане, щях да отида доброволно да се лекувам.
Сега виждам, че всъщност аз наистина имам вина за цялото „нещастие”, което съм изживявала. Сама съм се поставяла в ситуации, че да се чувствам наранена, но тогава това е била болестта ми.
В АА съм не защото нямам какво друго да правя и ми е скучно, безинтересно, та отивам да се разнообразявам по сбирките. В АА съм, защото бях умряла и не можех да избирам дали да пия или не, животът ми се рушеше и нещата ставаха все по-зле и бях достигнала до това състояние, в което нищо нямаше смисъл вече.
На 1-ви, дай Боже, стават 6 месеца без алкохол. Живея в нас, имам хубави отношения със семейството ми, вече не искам да умирам хах ...
Започнах да се смея, да говоря за миналото си без да изпитвам срам и притеснения и без да се мъча да крия нещата и да ги набивам някъде в себе си, с надеждата, че никога няма да изплуват.
Вярвам, че всеки има своя собствена представа за дъно ... аз имах много представи за дъно,които постоянно се изменяха, заради прогресирането на алкохолизма ми. Едно от първите дъна, беше тройката, която изкарах в 3-ти клас и тогава мислех, че това е фатално. Накрая дъното просто го усещах. Това състояние .. на безнадеждност, безизходност, страх ... не искам да се връщам към него.
Благодарна съм, че попаднах в АА, че съм трезва и спокойна. Хубаво е да се наслаждавам на деня и слънцето, при все, че преди исках да е вечна нощ, защото мракът подхождаше на състоянието ми. Хубаво е да съм на светло!
|
Какво всъщност ми дава АА?
