Бяхме тази сутрин няколко трезви алкохолика из гората. Малко разходка, малко упражнения, малко лаф-моабет.
След това пихме кафе на една сенчеста каравана и с един събрат отидохме до Кауфланд да пазаруваме. След това се инсталирахме на масите отвън да хапнем. Там срещнахме наш събрат с много лечения в психиатриите. Може да има чисто няколко години престой. Но ние за него сме глупаци. Той си има свой собствен път. Животът си е негов - да експериментира. Иначе вадим цитати от сорта: "Живеете така все едно ще бъде вечно, а умирате все едно не сте живели." Друго си е като ги наизустим, но дали имат реално приложение в живота ми.
Поне при мене беше така - знам аз кое е правилното, каквото и да значи това знам, каквото и да значи това правилно. Наизустил съм много мъдрости, прочел съм много книги. И защото ги разбирам, каквото и да значи това разбирам, то съм различен от обикновената еснафска гмеж.
Обаче - намираха ли реално приложение в живота ми тези прекракни етични теории Много добре ми беше ясно, каквото и да ми беше ясно, че съм възвишен и трябва да прощавам. Как вселената отвръща на всяка моя мисъл. Как не си струва да наказвам с гняв себе си за грешките на другите. Как да се ядосвам /тровя/ е все едно да чакам някой друг да умре, докато аз пия отровата. Докато го превъзпитавам. Всички тези теории от сорта на Карнеги, Дънов, Согиал Рингпоче, Майка Тереза, Аристотел, Кришнамурти, Блаватска, Карлос Кастанеда и така нататък и така нататък и така нататък. За тези хора може и да не е било теория, но да ги чета и да си въобразявам, че съм на по-високо ниво. Опа. И щото ги знам тези работи, то все едно съм ги приложил в живота си и са дали резултат. А аз не ги прилагам, защото ги знам и защото просто другите тъпаци наоколо продължават да са тъпи, връзкари и безпринципни. Такааа.
Обаче за събрата. Питам го – какво правиш? Той – занимавам се с политика сега. Мойто аз – какво ще рече това, че се занимаваш с политика? Не го питам да не би да е в Народното събрание, че ще вземе да ми се обиди. Наум си мисля, че вероятно гледа телевизия и участва активно чрез псуване. Не го виждам да поства в интернет. В Стара Загора не съм чул за активни протести. Но не коментирам. Питам го – какво ще рече това, че се занимаваш с политика? Той – не го разбрах какво точно ми разясни, но не видях никакво участие. Нищо. Или нещо от сорта – радвам се, че Бойко сега ще го разкарат. Радвам се, че ще го арестуват. И някакви такива, от които пък следваше изводът, че не се занимава с глупости. Не пие и най-накрая върши нещо смислено. Тръгна си с една усмивка, в която нямаше особено щастие. Имаше една много сладка радост, че някой друг в момента ще бъде изтормозен.
Мога спокойно да го кажа това, защото в голямата част от живота съм бил с преобладаваща такава злорадост, че някой си получава заслуженото. Или с яд, че някой не си получава заслуженото. И това, че ми е гадно ще се оправи, когато направя на някой друг да му е гадно. Или прочета, че еди коя си звезда била надебеляла, или била бита, или имала жълти зъби. Нека й. То добре ама на мене от тази цялата работа не ми става добре, дори и да успея да натъпча някой в калта. Да му отмъстя. Да му го върна.

Има един цитат, за който всеки трезв алкохолик в АА, който е почувствал радостта от освобождението, може да каже, че е ПРАКТИЧЕСКА част от живота му. А не прекрасна теория:
„
Вие си казвате: „Да, аз искам да спра да пия. Но нима съм обречен да водя, живот, в който ще бъда глупав, досаден и скучен като някои от благочестивите хора, които виждам около себе си? Зная, че трябва да се справям без алкохол, но как мога да го направя? Можете ли да ми предложите равностоен заместител?”
Да, има заместител и при това той е нещо много повече. Сред анонимните алкохолици съществува едно братство. Там ще се освободите от грижите, скуката и тревогите. Въображението ви ще се разпали. Най-накрая животът ви ще има стойност. Най-добрите години от живота ви очакват. Така възприемаме ние братството, така ще го възприемете и вие. "

“