|
Преди около двадесет и пет години в гимназията, която завърших, изучавахме морал и право, като една дисциплина, и отделно етика. Бях много добра и в двете дисциплини, справях се много добре. Обичам морала и етиката в човешките взаимоотношения. Само ако се опирам на тях, мога да осъществя положителна и обогатяваща връзка при взаимоотношенията си с други хора.
По време на пиенето ми, на деструктивното ми и унищожаващо пиене, комбинирано с успокоителни, загубих много от етиката си, и морала си, и бях тръгнала доста стремглаво надолу по стълбата на етичните норми и поведение ... Още помня една дума на татко, която той почти изкрещя на лекарката, че съм се превърнала в чудовище ... Думата се вряза в съзнанието ми, много ме заболя и дълго време не можах да преживея това. Алкохолизмът унищожаваше всичко градивно и морално в мен, унищожи етиката, унищожи желанието ми за знание, познание, ограби личността ми !
В Анонимни алкохолици съм от три години, и малко повече, от 06.04. 2010 година. С помощта на Анонимни алкохолици си стъпих на краката, започнах да се усещам по-уверена в себе си и по-силна, започнах нов живот. Анонимни алкохолици ми даде възможност да започна живота си отново, като създаде една невероятно интересна обстановка, която изкопира началото на заболяването ми, и ми даде възможност да премина отново през всички моменти от живота си, в които се бях провалила и ме бяха завели до дъното. Успешно минах през тези препятствия, с помощта на Програмата на АА, с помощта на сбирката си и с помощта на спонсора си и с помощта на милостивия Бог ! Успях, слава на Бога, успях и сега съм така добре !!!
Започнах с етиката, морала и правото, които бях забравила по пътя си на пропадане в дебрите на алкохолизма...
Преди около четири месеца, точно преди третата ми година на трезвост, в живота ми се случиха три неща, едно след друго, в много бърза последователност, които засегнаха личният ми живот, обществената ми дейност и професионалната ми кариера, които не ме разтърсиха, ами направо ме раздрусаха. Много трудно минах през тези изпитания, благодаря на Бог, че ме преведе през това.
Получих обида, свързана с миналото ми, донякъде с дейността ми в АА, която не можах да приема и преживея. Говорих за това с много хора, повтарях, мислих, побърквах се все повече и повече, не можах да издържа. Преди страхлива, боязлива и неуверена в себе си, аз не смеех да вляза при управителя, обаче заради тази обида влязох, ей така, отидох една сутрин и седнах пред кабинета му. Секретарката многозначително ме попита защо искам да разговарям с шефа, казах и, това ми се случва между другото за първи път в живота, казах и, виж сега, ако можеше ти да ми помогнеш, сигурно щях да споделя с теб, защото си ми много симпатична, освен че си секретарка на шефа, но не можеш да ми помогнеш, искам да говоря по личен въпрос. Тя онемя, нищо не можа да ми отговори. Изчаках си, и влязох и разказах това, което ми тежеше. Управителят, който е доста солидна личност и управлява една много сериозна оорганизация, ми каза, че не одобрява да се говорят лоши неща за хората, и на моята идея дори да осъдя човека, който ги говори тези неща, той ми каза, че би ме подкрепил, да действам ! Не мога да опиша как излязох от кабинета му и как се чувствах вече след това. Крилете ми отново се разпериха и полетях !
Снощи си говорих дълго време с един известен журналист, собственик на радио, за нещата от живота и стигнахме до морала. Така приятно ми стана, че намерих потвърждение на всяка моя мисъл и дума и впечатление от света, в който живеем сега. На мнение сме и двамата, че морал няма в България.
От тези две срещи аз си направих извод, че съм на правилна позиция и съм в правилна посока на развитие, на тези хора мога да вярвам !
В България няма морал сега, говорим лоши неща за хората, ето реалността, това откривам и тук, във форума на АА. Закономерно е, нали, и е логично, и дотам ли да спра, до констатацията и до приемането, че е обяснимо, и толкова, не няма да спра !
Не, духът на АА не е констатиращ, а работещ и действащ !
Ако аз нямах подкрепата на АА, сега щях да съм полудяла или под земята вече, ако и други някои жени, които добре познавам, не бяха получили помощ от АА, сега щяха да са на дъното но обществото !!!!
Не мога да бъда безучастна, когато някой не проявява елементарно уважение и респект към хората. Всъщност защо го прави, въпросът ми вече не е риторичен, защото съм напълно наясно вече защо човек не уважава другите хора, ами защото не уважава и не обича себе си.
Аз обаче обичам себе си се уважавам, и не бих искала да говоря лошо за никого, дори бих искала да бъда морален и уважителен човек !
Преди точно пет години почина моята многообичана братовчедка, ей така, от едно на пръв поглед невинно забавление, поне на мен така ми изглеждаше, от една употреба на алкохол, която се превърна в злоупотреба, тя почина и от нея има сега останала една урничка с прах, на която преди време оставих цветя, защото не можах да присъствам на погребението и, понеже аз самата бях болна от алкохолизъм и не бях в състояние да отида и да покажа последно уважение към нея, за което ми е много мъчно ...
Няма как да мълча, няма как да чета безучастно, време е да променям себе си, по този начин, по който ме учеше учителката ми по морал и право и по етика, като прилагам моралните принципи и норми, които са ми завещани още от баба ми, в отношенията ми с хората !
Това мога да се опитам да го направя, независимо кой какво говори или мисли за мен !
|
Морал и етика
