|
Тези дни се разговаряхме с приятели как се слага началото на Анонимни алкохолици. Кое слага началото на Анонимни алкохолици?
Първи вариант – един алкохолик отива да спасява друг алкохолик.
Втори вариант – един алохолик отива да спасява себе си при друг алкохолик.
Вероятно може да се формулира и по-добре, но да не бъда съвършен в този момент. Историята е следната – Бил получава невероятно духовно преживяване, което го освобождава от ужасяващото пристрастие. Най-накрая той успява да не пие. Имал визия как да предаде това послание на следващият страдащ и така от възстановен към страдащ да тръгне цяла верига на спасение. Затова Бил се посветил на задачата да доведе това удивително откритие /че има методика за възстановяване от болестта алкохолизъм/ до страдащите алкохолици. В първите си шест случая се провалил. Разказвал и обяснявал надълго и нашироко на тези първи шест алкохолика как точно е бил възстановен от алкохолизма. Никой от тях не изтрезнял. Отишъл при доктор Силкуърт, за да се оплаче и докторът му обърнал внимание, че започва и завършва с Духовното си преживяване, а е добре преди това алкохоликът да разбере защо има нужда от това преживяване. Да разбере какво точно значи да си болен от алкохолизъм. Да види проявленията на алергията и на странното решение на мозъка отново и отново да посяга към първата чаша. Както често се шегуваме – как да поискаш да се лекуваш от болест, от която не си болен? Как да предприемеш лечение, когато и не подозираш, че си болен? Не става.
Между другото докторът му обърнал внимание, че макар и никой друг да не отрезнявал, то Бил оставал трезв.
Но темата всъщност исках да я напиша относно това кога и как се е поставило началото на Анонимни алкохолиици. Очевидно, че при опитите си да отиде при други хора и да им говори за техните проблеми – Бил не постигнал успех.
Какво се случило по-нататък. В Акрън, щата Охайо, Бил се намирал по работа. Бизнес. Нещо не се получило и Бил се озовал в хотела без пукната пара. Вероятно е имал някакви все пак, защото се канел да влезе в бара, където да сподели с някой мъката си. Мислел си да пийне лимонада. В един момент му минала мисълта, че може да прасне и някое уиски. Само няколко. Усетил се, че работите не вървят на добре и тогава си припомнил, че КОГАТО СЕ ОПИТВАЛ ДА ПОМОГНЕ НА ДРУГ АЛКОХОЛИК, ТОГАВА САМ ОСТАВАЛ ТРЕЗВ. Тогава загрял, че това е част от собственото му възстановяване. Или най-малкото се усетил, че веднага се налага да говори с друг алкохолик, ако иска да остане трезв. Почнал да звъни от телефонният автомат и така се свързал с хора, които познавали алкохолик, който иска да спре да пие. На другият ден се срещнал с Доктор Боб и така се поставило началото на Анонимни алкохолици. От двама – милиони.
Същественото – този, който предавал информацията за болестта и за наличието на решение, същият този го правел КАТО ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНОТО СИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ. А не като част от една общественополезна кампания за спасение на невежите.
Кое ме провокира да си го припомня това? Един израз - „ Добре съм. Справям се сам. Нямам нужда да се срещам с други алкохолици.“
Този израз съм го чувал десетки, може и стотици пъти.
Или под формата - „Възхищавам ви се, вие вършите уникална дейност, но аз не съм по общественополезните дейности.“
Мдаааа.
Интересни работи. Първо – каква ти общественополезна дейност. Алкохоликът си умира сам някъде и си мисли, че няма никой като него и че няма проблем с алкохола. Или ще спре да пие сам. Поне съм бил в същото положение и си знам размишленията. А и доста приятели срещнах да споделят същото. Ние отиваме да дадем тази информация, не защото сме някаква прекрасна организация с общественополезни цели, а защото така спасяваме себе си. Това е лекарството. Или поне съществена част от цялостното лечение. За малко да се обидя, когато в мотивите ми някой вижда дейност в полза на човечеството, която може да се извършва само от суперсцециални хора. Ясно.
Другото, което си го мисля – добрее. Да речем, че някой сега е добре, каквото и да означава това добре. Дошъл в АА, научил за болесттта, научил за алергията, ще се справя вече сам. Няма нужда. Справям се сам. Помогнахте ми. Благодаря Ви. Ще идвам отвременавреме на сбирки. Да черпя веднъж годишно. Нямам вече нужда.
Добре бе. Ама тези, които в момента някъде мрат? С тях какво правим? Кой ще им сподели за какво става въпрос? Кой ще отиде при тях? Правителството? Европейският съюз?
Ако вземем всички, че се оправим и спрем да имаме нужда от АА, от сбирки, от Програма. Каквото и да значи това да спрем да имаме нужда. И си стоим пред телевизора или там каквото друго правим – почиваме си, заети сме, ангажирани сме, не сме по общественополезните дейности и т.н. Изнесем се вече и не ходим на сбирки, защото нямаме нужда. Ама какво тогава ще стане с тези, които имат нужда и тепърва се появят за първи път? Кой ще им отвори, кой ще им каже за какво става въпрос?
Та затова е възникнало и процъфтява Анонимни алкохолици според мен. Защото всеки иска да се спаси, а не защото всеки иска да спасява някой друг. Не че не съм допускал грешката да си мисля, че точно аз така добре ще ги обясня нещата на някой, че той веднага ще поиска да се спаси. Ако изобщо загрее, че има от какво да се спасява. Нали вече знае, че не трябва да пие. Няма да пие. Вече знам. Нямам нужда. Оправих се.
Какво ще рече това, че алкохолизмът е заболяване?
|
нямам нужда
