|
Разглеждам днес в едно кафе „уж” случайно едно на пръв поглед скучно списание. Попадам „уж” случайно на едно на пръв поглед скучно интервю. „Уж” случайно зачитам ... стигам донякъде и гледам следното изречение: „Лъжите му са по-скоро фантазии, бягство от реалността и начин за оцеляване”.
Започвам да мисля ... за лъжата. Да, много лъжех. Онзи ден също излъгах, но се появи една тънка мисъл в главата ми, че духовна програма и лъжа не се връзват и реших да си призная. Може би е поява на нещо, което досега не съм имала – съвест. Не знам. Признах и не беше страшно. Признах, че сгреших, признах какви са били намеренията ми, признах.
Лъжата като начин на оцеляване ми е позната. Лъжех, за да получа пари, подаръци, внимание, одобрение, ръкопляскане, поощрение, похвали, дори и любов, без хабер да си нямам какво значи това. Всичко беше въпрос на оцеляване... Лъжех, когато се чувствах в опасност. Когато ще ме хванат, че някъде съм направила някакъв гаф. Да се предпазя, да предотвратя някакви събития, да изпреваря времето, хората, ситуациите, да „обработя” земята, да ми е плодородна почвата, за да мога да заграбвам от нея с пълна сила и големи количества изгода и всякакви полезни за мен неща. Лъжех най-много, когато трябваше да намеря варианти да се сдобия с алкохол или да скрия алкохол или факта, че съм пила. Една голяма, голяма лъжа е бил животът ми до момента. Даже все още не знам какво точно значи истината, честността, смелостта. Лъжех и по навик, ей така, за тръпката, за манипулацията, за играта, за да ми е напечено, че само тогава чувствам, че живея. Като има „страшна” ситуация се вайкам – Олелеле, майко – пък, когато няма страшнотия, трябва да си създам, за да мисля, защото ако не мисля, мисля петорно повече и главата ми гръмва. Във всички случаи главата ми гръмва, но тогава имах средство, с което да притъпя мислите си – алкохол. Тогава имах средство, за да живея, сега имам живот за живеене. Това ми дава тази Програма – живот.
Да се върна на лъжата. Лъжата като фантазия – поредното ми любимо нещо. Само, че нормалните хора знаят, че фантазията е фантазия, пък аз не знаех. Даже бях убедена, че фантазията ми (филми, сценарии – всичкото това са си все фикции) всъщност са най-реалното нещо на тази земя. Те бяха толкова реални, че аз буквално ги предусещах. Аз предусещах как една ситуация ще се развие трагично преди да се е случила, предусещах как някакъв мой план ще се провали без още да съм вкарала нещата в действие, все си предусещах, обаче най-настървено съм предусещала ефекта на алкохола. Там вече бях абсолютен пас откъм всякаква съпротива. Преди да съм пила, аз вече тръпнех за този ефект и вече го исках. Преди да съм посегнала към чашата, аз бягах към нея. Преди да съм посегнала, мисълта ми вече се стрелкаше по-бързо да си го набави --- чувството, онова чувство, благодарение на което си поемам въздух, релаксирам, отпускам се, спирам се от целия този абсурд в главата ми и ставам готина, забавна, смееща се, танцуваща, веселяща се, докато не се събудя някъде си, без да знам как съм стигнала до там, с някакви хора, които не познавам или още по-зле .. събуждам се насред нищото, в кръв, без каквито и да е спомени от предишната вечер, а съм имала и по-страшни случаи.
Бягство от реалността ... при все, че съм алкохоличка, няма как да приема реалността – лЪжа. Защото след като не я искам, трябва да я променя, а що да не я променя по най-долния и подмолен начин, като го мога. Вкарвай лъжите в действие, за да нагласиш хората в твоя си план, в твоя си филм, в твоя си сценарий, пък те така или иначе нямат право на глас или мнение и дори и не подозират в какво грандиозно нещо участват ,ще търпят. Ще търпят да са унижавани, лъгани, мразени, правени на глупаци, подигравани, дори и изгаврени.
Най-много от всички съм лъгала себе си, мислейки, че ще бъда щастлива ако имам пари, ако съм във връзка с друг човек, ако уча друга срециалност, ако, ако, ако ... Самозалъгването, че трябва да направя така, че да дойде времето, в което да съм щастлива ми беше най-голямото. Самозаблудата, че ако изконтролирам това, нещата ще са ок, нещата ще са супер ... даже идея си нямах какво всъщност съм искала да получа. Аз нямам и представя какво съм имала като цел да постигна ... алкохол, да пия, защото не постигам целта, която не знам каква е или защото съм имала някакъв успех, който някой ми е казал, че това по принцип е хубаво нещо. Постоянно лъгане, самозалъгване и алкохол.
Няма да забравя, когато едни от хората, които най-много са ме обичали, дядовците ми и баба починаха. Отивам на погребенията, гледам хората плачат, страдат. Тихо, скромно ... и аз знаех, че сигурно трябва да плача и започнах да си дразня очите, за да изглежда, че плача. Че ми е тъжно, защото знам, че на погребение трябва сигурно да ми е тъжно. Бам, лъжа ... не ми е тъжно въобще, мислех колко алкохол ще има след това и как по-бързо да го докопам.
Старая се да бъда честна със себе си, да виждам къде се намирам, моля се за някакъв реален поглед и здрав разум.
Не го искам повече това, старото и се радвам, че бях по някакъв начин издърпана от този ад. Радвам се и съм благодарна, че попаднах в АА и че правя програмата, за да видя алкохолизмът ми в какво ме е превръщал. Радвам се, че има решение, което ако всеки ден бъде избрано, мога да имам хубав и стойностен живот и най-вече да започна да чувствам с истинското ми аз, което все още е непознато за мен.
|
Лъжи