|
Бях се притеснил много тия дни, че нямам пари да си платя сметките, но пуснах контрола и викам ами да бъде волята Ти. Ако си решил да нямам пари какво мога да направя. Нямам една стотинка а ми трябват сто лева не са много но ги нямам. Моля Те помогни ми. Остават два дни до плащането на тока иначе ще ни отрежат и водата трябва да платя, телевизията ще я махна ако трябва, но телефона как да си върша работата без него?
В тоя тон ги нареждах нещата в ума си докато отивах на работа, примирих се с положението си и в тоя момент си отворих чантата с документи и бумаги разни и гледам 100 лв вътре. Викам си сигурно халюцинирам, разтърквам си очите и пак са там, взех ги взех да се радвам пред колегите. Взех да им разправям за поредното чудо. А аз си мислех, че няма Висшата ми сила ме е изоставила и, че всички тия неща са били случайни преди това едва ли не. Разбрах кой ми е сложил парите в чантата, но човека който е решил да ми ги даде не е знаел, че имам нужда от тях или поне това показва разледването до момента, не помня да съм му казвал, че имам нужда от тия пари, въпреки, че тука има други неща които ме карат да се съмнявам, но не ми се обяснява. Взех да благодаря после и да си правя равносметката, че всъщност нищо не зависи почти от моите желания и действия. Разбира се че трябва да действам, но друг решава какво ще се случва. Нали уж исках аз да изкарвам парите си, да не завися от никой, приемах го като унижение някой друг да ми дава пари на мен.
И едно време разправях, че няма нещо с което да съм се захванал и да не съм станал номер едно. Викам ами то много скучно така, всичко ми е много лесно. На ти трудно сега, нали ти е беше много лесно, на ти алкохолизъм, сега вече няма начин да не ти е интересно.
Всъщност да се върна на темата с парите, исках да изкарам първо някой лев, че тогава да се върна пак в АА да помагам на новите, да предавам това послание, че има изход.
Чакай малко да си подредя моя живот да си оправя финансовите проблеми, че тогава че Ти обърна внимание и на хората в АА, аз плюс това нали помогнах на няколко човека трябват ми само два месеца почивка и се връщам отново в играта. Не че нещо, ами да погледам малко телевизия, да си уредя едни други неща.
Бях изпаднал в заблудата, че трябва да свърша нещо сам със собствени сили, бях се оправдал много качествено пред себе си, преди не съм го правил, но тоя път се получи. Чакай малко нали уж съм си оставил волята и живота в ръцете на Бог. Това означава ли, че от време на време, мога да вземам нещата в мои ръце?
Ами имам избор, мога да го правя, но аз не мога да управлявам сам живота си, става бъркотия пълна, наистина е така. А и Бог не ме е оставил да си почивам, нали ми беше скучно, той сега ми намира занимания.
Благодарен съм, за това, че открих АА и Бог така както си го разбирам и че и днес съм трезвен! Благодаря ви и на вас от АА, че ви има, не знам какво щях да правя без вас!
|
Имам избор винаги!
