Като чета някои изповеди тук, съм склонна да мисля, че твърде много хора си въобразяват, че са автеннични алкохолици /тялото им неспособно да разгради алкохола/, защото са посегнали към социално лесният, общодостъпен, социалноприет и евтин/безплатен антидепресант , за да тушират някакви вътрешни наболели проблеми. Поредните пресни теми на първа затвърждават предположението ми. Страхове за несправяне с изискванията на обществото, страхове и притеснения за недостатъчност - в образование, материални възможности, таланти, способности за себериализация, аплодирана от околните авторитети, избиват в търсене на отдушник.
Алкохолът е леснодостъпен и временно действащ антидепресант. Всички съвременни психиатри са наясно с това.
Напоследък силно подозирам, че пиячът или самопризналият се за алкохолик е чисто и просто нелекуван от депресия или психично разстройство човек, който системно злоупотребява с "лекарство от природата и супермаркета". Това "лекарство" му насипва прекалено много странични ефекти и той започва да лекува страничните ефекти. Основата, ядрото, първопричината - си остават нелекувани, дори недокоснати и неосъзнати.

Тъпо е да броиш от колко дни не пиеш, както е тъпо да броиш от колко дни не вземаш антибиотик, антидепресант, приспивателно, цигара и т.н. Мисля, че неправилно класифицират алкохолната зависимост като болест. Тя е последствие, временен опит за овладяване на депресията, евтино лекарство. Първопричината е в източниците на депресия, невроза. Те са най-често семейни и социални.
А там, освен психоаналитиците, никой не пипа. Фокусират се върху чашката алкохол/дозата наркотик и върху физическите последствия върху човешкия организъм и го реанимират /организма/ да стане общественоприемлив. Източникът на проблемите си остава нелекуван.
Поради това алкохолнозависимият рецидивира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите