Да.
Аз мисля, че е много по- лесно първо да отстраниш или да тушираш нещата които ти напомнят въобще за пиене. Нещо подобно когато си бил дълго време болен или когато ти се е случило нещо неприятно за което не желаеш да си спомняш. Намаляваш си поне стреса. Когато мине достатъчно време и го "преживееш" можеш да говориш по- спокойно и дори да преценяваш другите относно алкохола.
Спомням си в началото не минавах въобще покрай бутилки с алкохол, а ако някой ми замиришеше на алкохол го възприемах с отвращение. Сега вече купувам по повод алкохол и дори предлагам да си сипят. Не ми прави впечатление пийналите, даже са ми забавни. Но трябва да мине време.
Разбира се, някои никога не го изживяват и се превръщат в радетели на трезвеността, но дори това е по- добре за тях отколкото противоположното.
Не зная дали всички пият заради обществото, но повечето започнат да пият на принципа "всички пият" без да се замислят, че не са като всички или поне, че всички имат различна поносимост и реакции към субстанции. Нещо подобно на "такава е модата".
По принцип алкохола не е самотно изпълнение или става такова когато е вече малко късно. За разлика от наркотичните зависимости алкохолиците не са асоциални, поне в началото. Така, че ако се приемат добре без порока те се опитват да се впишат в него. Съответно обвиняват и алкохола за всичко останало. Това, обаче е добре. Имаш си точно конкретен враг.