|
Доста помислих как да отговоря, защото преди, преди време, можех ей така, просто да отговоря, да напиша нещо, не че сега не мога, но сега се замислям. За какво се замислям ли, за това, че каквото пиша или отговарям, за думите си нося отговорност. Пред очите ми са момичета, които не могат да се измъкнат от алкохолизма, или от запоите, пред очите ми са, и лека полека започнах да отстъпвам назад, от егото си, от моето си виждане и моите идеи, от себе си...
Това наименование догма не ми харесва, не като смисъл, или идея, ами като дума, в себе си тя носи негативен заряд, поне на мен така ми звучи.
Аз много добре те разбирам какво искаш да кажеш, защото се занимавам и чета и непрекъснато гледам да съм около алкохолици, затова добре разбирам какво искаш да кажеш, и затова е важно и какво ще отговоря .
И аз съм крайна, даже може да се каже фанатичка, относно основната идея, съвсем крайна и фанатична, но видях, че откритото пропагандиране на тези идеи не се приема винаги много добре, и може да има отрицателен ефект. Опитвах се да помогна, убедена бях, че говоря това, което трябва, убедена бях, че съм права, обаче се получаваше обратен ефект.
Тогава се отдръпвах и оставях нещата така, както се казва "да отлежат", това е по старому, или сега, оставям ги на Бог, аз отстъпвам. След това, мислих, че все пак, има си традиция, и тя казва, че трябва да има нещо привлекателно, привлекателно, а фанатизмът никак не е привлекателен, отново обаче подчертавам, фанатизъм е необходим, просто трябва да му се намери точното време и място.
И така, стигаме до непривлекателната също дума консерватизъм, онзи ден четох статия за Маргарет Тачър, за устоите, които са я крепили през цялата и кариера и за семейството, в което е отраснала, и ми направи впечатление, че тя подчертава, че е израснала в консервативно семейство, и смята определено, че консерватизма в живота, в семейството, здравите устои, религията, ясните и прости правила в семейството, всичко това води до успех в живота. Много силно впечатление ми направи това, защото аз също съм много консервативна, това може и да прави лошо впечатление, и да не е много привлекателно за АА, но аз съм убедена, че това е правилната позиция.
Ако на някого му се струва твърде консервативен АА, то може да отскочи до психиатричната болница в Раднево, може да отвори информационния бюлетин и да прочете какво се случва с психично болните, и в частност с алкохолиците в Раднево, второто ще отнеме малко време, първото повечко време, но човекът ще бъде убеден за цял живот в някои неща и идеи и няма да има смисъл да си губим времето с приказки даже. Това се случи с мен самата.
АА не бърка в душите на хората, няма кой да ми бръкне в душата, ако аз не му позволя, това е глупост, извинявай, нелепо е, никой никъде не бърка, просто това е заблуда и манипулация, или несериозни приказки.
Духовен водач на кого или на какво да бъде АА, това не го разбирам, та АА не е църква, как да бъде духовен водач ?
|
Re: До Варшава и назад ли ? [re: ALONE911]
