Това за мен е доста по- понятно и приемливо.
Другото изисква и вътрешна борба и то не само избор - да или не.
Вярата е част от психиката на хората и да бъркаш там и то при не много психически стабилни хора е доста сложно.
Да се отървеш от една зависимост и да се хванеш задруга не винаги е правилния метод. Всеки си има своя "Бог".

Сляпата вяра винаги ме е плашила. Може би, защото я свързвам с приемането на нещо чуждо и съответно подчинението. Също така с ограбване на нещо мое и то твърде лично. Все едно да бръкнеш на някой в душата.

Некой, рядко пишеш? В този клуб си един от умерените потребители. Поне, не приемаш толкова яростно всяко мнение което противоречи на твоите възгледи. Имам страх от фанатици в каквато и да е област.