|
Днес ме развълнува нещо много интересно, интересно е поради две причини, първо, не е свързано вече конкретно с мен, с моите чувства и емоции, или с моята си болест, другата причина, не е свързано с това да отговоря на някого или да направя впечатление на някого, да ми се обърне внимание. Това ме радва много мен самата. Три години трезвост са си три години, благодаря на всички от сърце за това.
В неделя имаше сбирка на АА, във връзка с предстоящия семинар на АА в София, на която беше поканен алкохолик, който не е от България, и който ще присъства на семинара в София. Включих се на сбирката и взех участие. Винаги, когато имам време, аз слушам алкохолици, които са с дългогодишна трезвост, и които видимо изглеждат добре и са щастливи, а този човек наистина е такъв според мен.
В хода на сбирката се стигна до един интересен въпрос, който ме вълнува още от Полша, от миналата година, когато участвах на 42-та конференция на АА в Полша. Въпросът е актуален за мен и сега, след три години, всъщност нека изключа първата година, когато не бях на себе си и не знаех какво става всъщност около мен, в АА в България, и защо се събират хората и какво обсъждат. Докъдето ми стигат познанията, опитът, по света се създават интергрупи, организационни комитети, съвети, делегати, създава се една ефективна и работеща структура, с цел да се привличат много хора, да се създава много по-силен и привлекателен образ на самата организация. Работим чрез привлекателност, а не чрез пропаганда, тази традиция страшно много ми допада, защото аз съм пример за социалистически или комунистически възпитаник, и това е оставило много силно отражение в съзнанието ми, пропагандата, и ако, преди три години, в АА отново ми беше предложена пропаганда на някакви идеи, а не реално приложени в живота идеи, аз никога нямаше да се запаля от идеята на АА, да се вдъхновя и да продължа в АА. Затова се интересувам АА в България да работи точно в тази насока, да бъдем привлекателни, не развлекателни, а привлекателни, което може да доведе много нови хора в АА и много хора да се спасят.
В тази връзка, тези комитети и съвети, за да се създадат, за да има някаква организация, трябва да има спонсориране. Както на мен, като на жив алкохолик, ми трябва спонсор, така и на структурата на АА, като жива и работеща структура, има нужда от спонсор. Това точно чух в Полша, че АА в другите страни търсят спонсориране, за да може да работи ефективно структурата на АА в съответните държави, такъв е видът помощ, който се предлага в АА, опитът на тези, които са минали по същия път.
Много интересно за мен беше, че Русия и Латвия, Украина и Словакия се ориентират към спонсориране от Полша. Подобен въпрос беше зададен и към мен самата там, аз отговорих, че не мога да поема такава отговорност и да отговоря на този въпрос. Като се върнах, не поставих никъде този въпрос на разглеждане. Въпреки това се замислих, и се опитвам да си го изясня.
Да се върна отново на сбирката в неделя, там беше зададен същия въпрос, защо след като ни се предлага помощ или спонсориране от Полша след запитване на GSO в Америка, защо след това не се приема помощта от Полша, защо се предлагат доводи, които са неясни, неосмислени, изпълнени с предразсъдъци, и за мен лично манипулативни.
Последния човек обясни, че в Полша АА е тясно свързана с католическата църква. Полското АА е свързано с католическата църква, това не знам как да го определя, не бих се ангажирала да го категоризирам, добро, лошо, полезно, вредно или друго.
Не виждам нищо необичайно в това, защото Полша е католическа страна, силно вярващи са гражданите там, и е съвсем логично католическата църква да подкрепя това алтруистично движение, нищо необичайно. Дали има нещо, което може да навреди на АА, има ли нещо, с което тази църква може да наруши традициите, да намали привлекателността на АА, да разколебае участниците в алтруистичните им дейности, напротив. Полкото АА се развива като работи тясно с католическата църква и се помага на хора, на болни хора.
АА възниква в тясна връзка с протестантската църква в Америка. Преди да посетя първата си сбирка на АА в Стара Загора, когато лежах полужива в една болница, и се чудих на какво да заложа или на какво или кого да се облегна, за да продължа живота си, още тогава, за късмет, в стаята ми лежеше жена, синът на която е в Америка, който е имал проблем с алкохола и е член на АА две години тогава, сега вече пет, и си посещава редовно сбирките, и същевременно посещава протестантска църква, в Ню Йорк. Това ми разказа жената, в опита си да ми помогне даже говори с него, специално заради мен, и ми разказа това, което той и е казал. Сега ходим заедно с тази жена на църква, аз имам право на свободно вероизповедание и имам право на свобода в избора си на коя църква да ходя и какво да слушам.
Аз повярвах на разказа на тази жена за възстановения и син.
Аз вярвам на АА в България.
Аз вярвам на Бог.
Това, което ме провокира да напиша всичко дотук, са следните въпроси, защо се говори за полската католическа църква, която има силно влияние върху АА в Полша, а не се говори за протестантската църква, която има не само влияние, ами е коренът на АА в Америка ?
Защо полското АА не може да бъде спонсор на българското АА, само заради това ли, защото е силно свързано с католическата църква или заради така наречения полски модел на АА?
Защо да не може спонсор на АА в България да бъде АА в Америка, ако наистина имаме толкова ясно и категорично желание за това, защо да не може да се случи ?
Защо в България така се страхуваме да говорим за Бог, защо хората се присмиват понякога на това, защо хора, които са били полуживи, и физически и духовно, намерили са сила и смисъл да живеят, силно вярват сега в Бог и са добре, защо точно това живо семе да не бъде подкрепяно, подпомагано, насърчавано, а вместо това поругавано или подигравано ?
Защо пък и българското АА да не бъде свързано с някакво вероизповедание, примерно, какво толкова страшно има в това, за Бога, та става въпрос за живота на хората, на реални хора, които реално умират, сякаш се крием под пясъка, сякаш обръщаме главите си, бидейки алкохолици, много от нас се страхуваме да се покажем или кажем наистина кои сме наистина в това конформистко общество ?!?
Защо българското АА няма ясна е твърда позиция по най-важните и сериозни въпроси, защо се търси отново и отново мнението на хора, на единични хора, без да подценявам или да не уважавам някого, но в мнението на отделни хора има голяма доза субективизъм ?!?
Защо не се търси мнението на хора, които имат опит точно в българското АА, които имат опит и познание върху народопсихологията на българина, които живеят в България, работят в България и са посветили време и енегрия точно тук и сега за АА България ?
Върпосите са риторични, до известна степен, и са израз на горещата ми емоционална природа :)))
|
До Варшава и назад ли ?
