|
От миналата седмица ми се иска да напиша нещо за ресоциализацията, за моята лична ресоциализация, за проблемите ми, произтичащи от взаимоотношението : нова или променена личност, със сериозно натоварване от миналото и общество. Не ми дойде вдъхновение, тук прочетеното не ме вдъхнови, самата аз явно не можах да си концентрирам мислите в правилната посока и така, нищо не написах. Колко дълго се получи обяснението ми. И все пак, защо пиша сега и какво искам да кажа ?
Вчера, по време на разразилата се словесната битка тук, във форума на алкохолно зависими, при включилите се като правило магнетичните в такива случаи ругатни и помии, в лични, получих бележка от някаква жена или момиче, не знам, за това как дядо притеснявал хората и в друг форум, хора, които явно са по-лабилни и от нас, алкохолиците. Това много ме изненада и веднага ме изведе от моите проблеми, за които исках да пиша, за така наречената ресоциализация.
Замислих се върху това, колко по-болни, нестабилни и лабилни хора има, колко други болести има, диалогът с дядо се оказва да е бил повод за няколкочасово разстройване и невъзможност да се работи, това е истина. Така, аз също размених някоя и друга дума с дядо, но освен като упражнение, да, като упражнение за реалния живот, друго не вложих в този диалог, в смисъл не съм се разстроила, напротив, това ме държи в едно приятно будно състояние, и се усещам силна за да поема предизвикателствата на реалния ми живот.
И така, като направих сравнение, замислих се, изведох си някои изводи, и какво, явно има още много болни хора, по-болни от мен, има други болести, лабилни хора, и сега колко много и как трябва аз да благодаря, че от мен търсят помощ хора, от мен, която самата беше безпомощна преди три години...
Мога само да благодаря отново, на хората, на обстоятелствата, на АА, на форума тук, на приятелите ми, на роднините ми, на съдбата или както аз наричам всичко изброено дотук, на Бог !
|
Болести и проблеми
