|
Тема |
Re: Как сте колеги? [re: Xapakиpи] |
|
Автор |
дядo (ветеран) |
|
Публикувано | 23.03.13 20:24 |
|
|
Не съм унил. Просто съм разочарован.
Не от себе си. От света и от невъзможността той да се промени. Как разбрах ли?
Ами в последните години съм настроен философски, размишлявам често за човека и човечеството. В един момент се сетих за оня лаф: "След като изчерпите всички свои оригинални методи, прочетете инструкцията", тоест, сетих се, че съм чел и чувал много фрази на великите мислители, но никого от тях не съм прочел систематично.
Хванах Лао Дзъ като най-кратък, пък и китайските мъдреци са много мъдри. Е, 90% от заключенията му за некачествеността на човека в общ план и конкретно, са валидни и днес. Значи поне 2500 години откакто някой е разбрал какво пречи на човека да бъде ЧОВЕК, този човек не е мръднал и на йота в личностното си развитие. Е, определено смятам, че оттук нататък човекът не разполага с 2500 години за да започне да се поправя и след като не го е направил досега, шансовете са нулеви.
Със сигурност, си се попитала защо пък не съм разочарован от себе си. Толкова ли съм велик и идеален? Не. Не съм. Само че 90% от недостатъците ми, които засягат обществото, а не лично мен, се дължат именно на това обещство. Ако то беше такова, каквото трябва да бъде, у мен нямаше да има агресия, язвителност, сарказъм, нежелание да продължа да се боря с вятърни мелници и т.н. Аз съм просто едно огледало - каквото стои пред мен, това отразявам. Доказал съм го дори с различното си отношение към различните хора във форумите.
А иначе, миналата вечер докато си разхождах кучката, си представих следната хипотетична ситуация:
Явява ми се добрият (или пък злият) дух и ми предлага:
1. В този момент можеш да започнеш живота си отново откъдето искаш и да го изживееш по абсолютно същия начин.
2. Или можеш да започнеш живота си отново откъдето искаш и да го промениш както искаш в рамките на същите обстоятелства, т.е. да промениш своите решения през годините.
3. Или можеш да умреш.
Имаш право само на един вариант.
Определено избирам 3.
Е, понеже това е хипотетично, ще продължавам да живея докато ми е писано или докато нещо съществено не ми наложи да съкратя процедурата.
|
| |
|
|
|