|
Снощи като си легнах и си мисля. Навик ми е още от дете, само че тогава си мечтаех за светло бъдеще, успехи и геройства, а сега прехвърлям през ума си идиотизмите, които са ми се случили през деня и разигравам сценки как бих могъл да ги избегна или накажа.
Та, лежа си снощи, мисля си... и изведнъж ми светва - АЗ СЪМ АЛКОХОЛИК!
Спокойно, не съм откачил. Помня, че не пия. Обаче след като ми обяснихте какво е да си алкохолик, аз установих, че се държа по абсолютно същия начин.
Както съм казвал найсе пъти, не понасям глупостта, арогантността, простотията, несправедливостта. Нито в реала, нито във виртуала. И реагирам. И във виртуала и в реала. Реагирам остро, саркастично, иронично, а понякога направо си псувам.
Не държа сметка кой е насреща.
Есента двама полицаи без малко да ме закопчаят. Една лъскава лимузина се беше паркирала не само на забранено, ами насред тротоара, та една бабичка щеше да я блъсне друга кола докато я заобикаляше. Полицаите си чешат ташаците на двайсетина метра, а тримата пътници от лимузината си пият питиетата пред отсрещното кафе. Помолих полицаите, да им кажат да си преместят колата, че ще стане някой сакатлък, а те ми се хилят - нямали право да нарушават спокойствието на гражданите. Разярих се, започнах със стандартното "Аз ви плащам заплатите" и се стигна до "Дай си документите, и ще те заведем в участъка да се разберем". Аз обаче ербап:
- Айде заведете ме, че тъкмо да разкажа на шефа ви защо сте ме завели.
- По-кротко! - сумти ми единият и с шкембето си ме лашка към полицейската кола.
- Не ме бутай! - продължавам да се ежа аз.
- Абе ако продължаваш, не само ще те бутам...
- А, ти имай късмет да ме удариш, че тогава пък да видиш какво ще стане. Хайде да ме водите при началника да си приказваме.
- Я му напиши едно полицейско разпореждане на тоя - викна дебелият на другарчето си, което два крачки встрани с гръб към нас ми разглеждаше документите.
Оня нищо не каза, повъртя още малко личната ми карта из ръцете си, обръща я отпред-отзад и заставайки почти с гръб към мен ми я подава със заговорнически тон:
- Хайде, вземи си документите и си върви. Малко те е понапекло слънцето... Хайде!
Взех си картата и си тръгнах. Все пак не съм луд да се натискам да ме заключат за 24 часа. Случвало ми се е веднъж. Не е гот.
Това е само един пример какви ги върша в реала, а във виртуала, който му е интересно може да се поозърне да види.
Иначе и с обикновени хора съм се дърлял, и три 15 минутни репортажа има излъчени с мен по БНТ и Нова срещу Топлофикация и личното ми джипи, което излъга жена ми, че не й се полагат направления за задължителните контролни прегледи за ТЕЛК, и на вицепрезидентката писах гневно писмо за позицията й за отмяна на доживотната присъда...
С две думи, напълно съзнавам, че такова поведение рядко и за кратко ми носи удовлетворение от това, че съм се опълчил срещу гореспоменатите недъзи, но пък носи сериозни рискове за живота ми в социален, че и в биологичен план.
Заричал съм се стотици пъти да си трая, да не обръщам внимание, да не се меся, ама... знаете как е.
За разлика от вас, аз още не съм имал сух период - поне веднъж месечно някъде успявам да се "наквася".
Та, помагайте братя! Къде има клуб за болезнено чувствителни към глупостта, арогантността, простотията, несправедливостта.
|
Как сте колеги?
Как сте колеги?
