|
Напоследък бях емоционално доста нагоре, или емоциите ми бяха в повече, което ми попречи да мисля разумно, защото болестта ми се развихри, това ми попречи да взимам адекватни решения, което всъщност надали трябва да го споделям тук, и така дълго обяснявам, за да кажа просто, че не съм взимала отношение тук, във форума, и не съм писала, заради състоянието си.
Ето как дълго се обяснявам аз, хехе, многословие, логорея, хихихи, истина било ....
Исках само да изкажа мнение, че някак изказванията на някои събратя, дали са такива наистина ?!?, или сестри, дали и те са такива ?!?, както и да е, са изказвания заради самите изказвания, или както се казва : изкуство заради самото изкуство...
Та, в последните дни си задавам въпроса, изказванията тук, на кого служат, на кого, на нас, на мен, на някой умен, или по-умен, или още по-умен, образован, успял, много успял, или неуспял, или печен, или още по-печен, или болен, или недоволен, сори за глупостта ...
Съжалявам за опростените думи, които не вървят в съзвучие с последно поставените теми тук, във форума, но аз пиша, защото съм АЛКОХОЛИЧКА, И УМИРАМ ОТ СТРАХ ДА НЕ СЕ СЛУЧИ ОТНОВО ТОВА, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧИ ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ. УМИРАМ ОТ СТРАХ И СЪМ ГОТОВА НА ВСИЧКО, ЗА ДА НЕ СЕ СЛУЧИ ОТНОВО В ЖИВОТА МИ.
Затова отварям тук, затова чета, гледам да съм в час, да не пропусна нещо, да не би да не съм научила нещо, да не би болестта да ме е объркала, излъгала, да ме заблуждава сега, както тя си знае, и да не виждам очевидното !!!!
Затова и пиша, но като чета напоследък, и в душицата ми се прокрадва някакъв страх, СТРАХ, дали да пиша, дали да не пиша, дали това, което ще напиша е така интересно, умно, и така нататък, ха, ха, ха, това са глупости, това не е разумно, нито нормално, тук изява не търся аз, изявата е другаде.
Аз си имам професия, има къде да се изявявам, ако искам разбира се, но тук, тук пиша заради себе си, заради страшното си пиене и заради алкохолизма.
Също така пиша и заради едно момиче, с което се познаваме от 23 .01.2013 година, с което обикаляме всеки ден парка, с което говорим, чиято майка не може да работи, когато то пие, която се тревожи за нея и не смее да ми се обади, защото се срамува ...
Ето заради това трябва да пиша, и трябва да си го напомням, само и единствено заради това съм тук и пиша, това е истината, това е симсълът, за мен разбира се, като не ангажирам никого с моето разбиране и изказване.
Аз ще пиша свободно и спокойно тук, както започнах преди две години, когато спонсорът ми ме посъветва да го направя.
За мен има полза от този форум, усетила съм това при моето възстановяване, и всеки друг като мен трябва да усети помощ и любов от хора, които познават страданието от болестта алкохолизъм.
Пожелавам здрав разум и достойни и щастливи дни на всички !
|
Алкохолизъм - гадна болест
