|
Преди около две седмици имах много сериозно изпитание влоших се като в началото почти, върнаха се едни стари страхове, болестта владееше над мен въпреки, че вярата ми беше силна и приложих абсолютно всичко което бях научил след три дни постоянна борба на добро и зло в мен аз се предадох злото в мен победи и аз лежах на едно легло като ми беше невъзможно да стана, спонсора ми ми звънна и ми каза Митаче отивай да предаваш посланието на еди кой си. Аз се изправих с триста зора и като сумнамбул изкарах цял ден, като предадох това което знам на един нов човек. На другият ден пак бях зле и то доста, но излязох навън и се изправих срещу всеки страх като се уповавах на Бог и изведнъж нещо стана между плешките в гърба ми една топлина почувствах която блокираше всеки страх срещу който се изправех. Беше трудно, но не спирах да го правя и за пръв път имах вяра и в себе си, че ще се справя, докато вярата ми в Бог беше почти нацяло изгубена, само остана едно тайно знание, че той е вътре в мен и ме пази и, че дори това изпитание не е лошо и всичко е за добро. Топлината в гърба ми остана и сега от време на време се появява да ми покаже, че в този случай преди би ме било страх, но сега не е така. Както и да е това е накратко това трая 6 дни и на седмият се събудих пребит като куче, но вече наспан, защото предните няколко дни бях спал само 2-3 часа. Започнах да си правя сутрешната молитва и медитация и казах на Бог, добре ясно ми е вече, че не си ме оставил трезвен за да лежа и да гледам телевизия, моля те използвай ме да помогнеш на някой нали това искаш от мен. Нека звънне телефона ми ако искаш да помогна на някой, нека той ме потърси. И хоп телефона ми звъни и отсреща ми казват търся еди кой си тоест мен, викам да аз съм. И човека ми вика ами ела на интервю за работа еди къде си. Викам от къде ми имате телефона аз не съм търсил работа. Ами еди кой си ми го даде. Този еди кой си един бивш колега на който не съм казвал, че си търся работа, много странно. Отидох на интервю последен и бях одобрен от много кандидати за работа от която грам не разбирам. И Му викам ами щом волята ти е да работя тук ок.
Тогава за пореден път разбрах, че когато искрено искам да дам на някого нещо Бог винаги дава на мен.
Така и вечерта преди работата, докато се молих на Бог му казах, Господи ясно ми е, че на този етап жена не бива да имам няма да е честно спрямо нея с тая шантава глава да я използвам да си задоволявам нуждите и не искам вече да съм такъв, моля те премахни всяка корист от мен и ми прати ей такава жена, и му описах точно как да изглежда и какъв характер да има. Като допълних, но не ми я пращай сега а когато ти решиш и мислиш, че съм готов да мога аз да и давам, не тя на мен. И така молитвата ми беше наистина искрена, наистина мислех, че аз не я заслужавам сега. И какво се случва на другият ден, жената за която се бях молил абсолютно същият модел жена за която се бях молил се намираше в моя екип, стоим един до друг и тя постоянно ме вика наляво надясно да и правя компания, даже характера и отговаря на това което съм искал. Бог ми даде точно това което исках да е до мен за да видя, че всъщност няма нужда да си давам поръчката, той знае кое е най добро за мен, но ето ти виж това което искаш ти, да видиш, че пак не си прав, остави на Мен всичко. Това искаше да ми каже. Както и да е, много неща ми се случиха други, много неща ми махна след въпросното страдание и пак ми показа, че не ме е изоставил. Извода който си направих е, че аз не трябва да имам вече никакви очаквания за нищо, ни лоши ни добри, а просто да търся волята му. Както е в програмата ни 11 стъпка многократно през деня си повтарям да бъде волята Ти и правя и останалите неща от стъпката и програмата доколкото мога разбира се. Ако има нещо което ме притеснявам, просто го приемам не се съпротивлявам, а се опитвам да осъзная мисълта и да я оставя на Бог и тя изчезва. И нещо става отпред в челото ми докато го правя и това нещо не е лошо напротив хубаво е, имам предположение какво ще е следващото нещо което ще се случи. Но вече знам, че не бива да предполагам нищо защото пак ще има очаквания.
Много съм благодарен, на висшата си сила, на АА, на себе си, че не се отказах, а правих нещата които ми предложиха във АА, в началото с недоверие или по скоро с пълно неверие, но ги правих. Благодарен съм, че и днес съм трезвен, и че имам шанс да се възстановя напълно, надявам се това да стане, надявам се никога да не губя желанието си да следвам тая проста програма. За да продължавам да се чувствам добре и да израствам.
В предният си пост говорих за моят Бог, това беше грешка, на никого не натрапвам мнението си за Бог, но е факт, че към него се обърнах когато получих личностната си промяна и във всички случаи в които ми е било паказвано, че го има, и че съм на прав път. Той всеки път ми даваше всичко от което имам нужда, дори и страданията си бяха точно на място колкото и шантаво да звучи. Аз никога преди не съм допущал да страдам, пиех.
Ами тва е накратко, ако някой има опит с единадесета стъпка от нашата програма и с чудесата които се случват докато се практикува моля споделете.
Желая успех на всички!
|
Страх-вяра