|
Преди шест години споделях в едно лечебно заведение за алкохолизма и за начинът по който се възстанових от едно безнадеждно състояние на тялото и ума. На лечение там беше чичото на мой съученик от основното училище. Изключителен професионалист. Поканих го да дойде на сбирка на Анонимни алкохолици. Той се изблещи и ми изкрещя: „Аз съм комунист!“. Ухилих се и му отвърнах: „То и аз съм комунист, но не ми пречи.“
Комунист не успях да стана. Бях чавдарче, пионер и комсомолец. После дойде демокрацията. Бях още в гимназията. С този израз – и аз съм комунист, исках да кажа на човека, че няма никаква пречка да дойде в АА. Никой няма да иска от него да вярва в нещо, в което той не иска да вярва.
Но той си имаше предварителни представи, че АА е несъвместимо с комунизма му. Предполагам – атеизма му. Всъщност исках да му кажа, че и аз съм атеист. Поне такъв бях, когато се появих в АА. И моят атеизъм на никого не попречи, нито пък някой ме задължи да вярвам в нещо. Нито пък е тема това. Единственото условие за членство в АА е желанието да се спре пиенето. Условие за членство. Искаш ли да спреш да пиеш – член си на АА. И никой не може да те изгони, нито да те кара да вярваш в определени работи.
През първите си три години АА е стояло на религиозни позиции. И тогава се появил атеиста Ед, който не искал да приеме да му се налага определена представа за Бог и по негова инициатива се въвело - „Бог, какъвто го разбирам“.
Това впоследствие го обяснявах на чичото на моя съученик. След поредица от лечения, той най-накрая се появи на сбирка. Разясних му, че ако иска неговият бог може да бъде Партията, политбюро, чека – това си е лично негова работа. Това изобщо не е тема на спорове. Нямаме общ бог. Не сме религиозна организация. В АА има атеисти. Дори съм чел историята на един такъв, на който не му харесвала формулировката „Бог, какъвто го разбирам“ и си приел собствена формулировка „Бог, какъвто не го разбирам“. Човекът е бил достатъчно честен да признае на себе си, че хич и си няма представа и решил да почне по този начин.
Мене ако ме задължаваха в АА да вярвам в нещо – сега вече да съм умрял или да съм в затвора. Защото само да чуех думата Бог и се наежвах. Ежех се, защото представата ми беше следната – попове с мазни бради, които призовават към пост; мънкане; бабички със свещи; кръстоносни походи; Торкемада; педофили; лицемери. Това беше моята представа.
То остави дали е вярна или невярна – темата в АА не е на кой представата му за Бог е по-вярна. В АА не се занимаваме да си обясняваме кой има по-добра представа за каквото и да било. В АА имам правото да греша, да бъда глупав, да вярвам в каквото си искам или да не вярвам в каквото си искам. Това си е лично моя работа. По същата причина обаче давам и на другите правото да си вярват в каквото си искат и да мислят каквото си искат – без да ги коментирам, поправям, упреквам, съдя, тормозя. Уникално. Няма такава организация на този свят.
Представям си какво би станало ако почнем да спорим кой мисли по-правилно. То остави, че хептен си нямам представа каква е чуждата представа и изобщо и не искам да я чуя. Но докато се разберем – ще има убити или запити. Основно занимание в действащият алкохолизъм ми беше да се заяждам с хората и да им обяснявам колко са прости и ограничени. Бяха се наплашили хората от мене и закономерно останах съвсем сам. Гениите са сами. Защото мойто аз доказвах постоянно някаква правота. И то от сорта на – колко си тъп. С подвидове – колко си страхлив, подъл, мекотелен. Накрая дори и по време на семейни празници – мене никой не ме знаеше къде съм. Самичък някъде свит на кълбо и на тъмно. Основно си прожектирах погребението, на което се събираха всички малоумници. Тогава те разбираха какъв гений-революционер са загубили. Обаче е късно. Самотният гений постоянно си търсеше виновни, без дори да заподозре, че си търси виновни. Камо ли да заподозре, че по този начин се оправдава и не ще да поеме отговорност за живота си. Все нещо ми беше виновно. Ако не бяха такива малоумни хората – щеше да се живее добре. Ако не беше пълно с чалгаджии, ченгета, тъпанари, комунисти, католици и какво ли не. Ако не ме бяха родили точно тези родители, точно в това село. Аз заслужавах да се родя в Бъкингамския дворец. Как са посмели да се изгаврят с мен и точно те да ме родят.
Не можех отникъде да зацепя, че няма как да променя целия свят. И слава Богу, че не можах. Представям си как бих го променил ако можех. Нямаше да дам на никой свободата да мисли каквото си иска. Нямаше да го формулирам така. Щеше да е нещо от сорта – глупаците да нямат право да говорят. Кои ще са глупаците? Които не мислят като мене. Дълга и широка.
Първата ми изобщо молитва беше насочена към мозъка ми. Не признавах нищо друго. Обаче стоях сам, на кълбо, тресях се. На чуждо място. И си казах – абе възможно ли е поне за един процент аз да не съм бил прав? Възможно ли е да го допусна. Просто така за проба, че може мойто аз да греша. Това ми беше достатъчно. Стана ми ясно, че нещо в мойта кратуна е работело против мене. Хората, които смятах за идиоти и малоумници, водеха един спокоен, достоен, пълноценен живот. Пък мойто аз бях на кълбо и не ми се живееше от близо девет години. Ако не пиех – щях да пукна много по-рано. Та първата ми молитва си беше чиста псувна. Псувах мозъка си. Нали си толкова хитър бе, що така умираме. Обаче си явно много, много прост. Дори забрави, че се намираш в моята черепна кутия. Планирал си да ме пречукаш, обаче сме на един кораб. Умирам аз, но умираш и ти. Затова сега, моля ти се, мама ти мръсна, мисли начин да се спасяваме. Моля ти се, мама ти мръсна. Мисли начин да се спасяваме. Смешно ми е сега, но тогава си беше под дъното.
Представям си какво щеше да е в АА ако спорехме. Какво има да се спори. Никой не може да ме задължи да мисля каквото не искам да мисля или да правя каквото не искам да правя. Както и аз не мога да задължа никой със същото. Дори ако го спукам от бъзици.
Скоро някой беше написал как се чуди защо във форуми АнтиАА е замряло и няма какво да се каже. Много просто. Без АА откъде ще се пръкне някой да е анти АА. Ние от АА нямаме нужда от Анти АА, че да съществуваме. Имаме си наша тема и с никой не спорим. Ако го правехме – да сме загинали като много други преди нас.
Тези дни на няколко пъти прочетох 10-та традиция от книгата 12 стъпки и 12 традиции. .
Според Разширената форма на 10-та традиция: „Нито една група или отделен член на АА не може по начин, който въвлича АА, да изказва мнения по спорни външни въпроси – особено такива, които са свързани с политика, алкохолна реформа или религиозни групировки. Групите на АА не се противопоставят на когото и да е. По тези проблеми не трябва да се вземат каквито и да е открити позиции.“
Да видим дали спазвам тази традиция. Мнения по спорни външни въпроси, с които да въвличам АА. Особено такива свързани с политика, алкохолна реформа или религиозни групировки.
Сетих се от един спикер, който слушах. Американски дипломат в Полша. Когато им пращахме компоти през 80-те. Той коментираше как в групата на АА, която посещавал имало членове на Солидарност и членове на Партията. Нещо повече – член на Солидарност бил спонсор на член на Министерския съвет. Никакъв проблем. Как да има проблем като в АА това няма никакво значение.
Алкохолна реформа – хич не ми пука дали ще се продава алкохол или на кого ще се продава. Често уточнявам – не съм трезвеник, а алкохолик.
Религиозни групировки – напомням си, че АА не е религиозна организация, нито деноминация. Хич не ми пука дали някой е атеист, будист, мюсюлманин, християнин, католик, православен или какъвто си иска. Това изобщо не е моя работа.
И като завършвам някое писание и аха да се зачудя дали съм се обяснил правилно, та си напомням: „Да разбирам, а не да бъда разбран.“
|
10-та традиция
