"Злобата в интернет е толкова могъща, че ако някой успее да я превърне в мегавати, енергията й ще стигне да светят крушките на цяла България поне за 77 години.

Във форумите писанията са главно негативни – насочени са против другите участници във форума или против някакво житейско явление, което бива разобличавано, дава му се отпор, разкриват се тъмните сили, които всъщност го движат. А когато става дума за хора, те са ченгета, мръсници, мутри, некадърници, тъпаци. Абе, един свестен няма в тая държава. Това особено се отнася за хора, които са популярни. Всеки, който е по-известен или се ползва с широко обществено одобрение, всъщност си е чист нерез, който заслужава да му се изпие кръвчицата.

„Писачите във форумите са комплексирани, неудовлетворени от живота си хора”, обяснява психологът на поведението Рей Кавалино от университета в Бостън. „Анонимността им дава смелост, каквато в живота те не притежават. Дава и възможност да се чувстват значими, макар и за малко. Хора, чието мнение значи нещо. За съжаление, всъщност, никой не чете мненията им и интернет е един гигантски психоаналитичен монолог. Бърборене на подлеци”, както е нарекъл изследването си за анонимните псувни в мрежата Кавалино.

„Не знаем какво ще е след 30 години, какво ще се случи с човечеството, щом всеки може да псува всекиго безнаказано и да бълва каквито си иска клевети, удивлява се Ланс Уинслоу, психолингвист и изследовател на блоговата психология. Той смята, че това е най-важната област за развитие на психологическата наука в близко бъдеще.

Кой пише във форумите?

Българските доставчици на услуги твърдят, че това са ограничен кръг от хора. Не повече от 1500-2000 души, според анализ на IP адресите им. Често пъти те използват различни имена дори в една тема, което забавлява администраторите на форумите. Трудно е да бъдат определени възрастово и по пол. Но анализът на текстовете им сочи, че това са главно хора, надхвърлили средната възраст, поравно жени и мъже. Предположението, че интернет е медията на младите, е погрешно. Невръстните са в сайтовете за запознанства, музика, филми и други тийнейджърски забавления.

Има няколко типа многознайковци.

Първият можем да наречем „Влечуго” – дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град. Заради този си подвиг живеят с чувството, че светът им е задължен. Техните виждания за живота не се сбъдват, но вината за това се търси извън тяхната личност. Наричаме ги влечуги, защото техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо. Всъщност, тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ.

Другият тип е „Тъжен гей”, като в тази група се причисляват и немалко жени. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса.

Третият главен типаж е „Професионалният доносник”. Форумите станаха медията за пускане на компромати. Някога ги подхвърляха във вестниците или по пощенските кутии на депутатите.

Анонимността в интернет, разбира се, е измамна – няма абсолютно таен потребител. Прикрит зад мрежата, изискващ специални умения и доста усилия, за да го откриеш, анонимния подлец става безнаказан. Това може би го радва, но то съсипва психиката му.

Анонимния гад, всъщност, е един сериозно болен човек, който заслужава съжаление. „Типичната за интернет обобщена агресия, която заявява, че всички са тъпанари, е патологична. Израз е на невротично поведение, подобно на садизма и мазохизма. Тя има нужда от помощ”, казва психоаналитикът Мадлен Алгафари."
--------------------------------------------------------------
Из статията на Борислав Зюмбюлев "Влечуги зад компютъра"