|
Здравей Пламена!
Казваме се ...... и съм алкохоличка.
Видях те преди месец и двадесет и шест дена. Извинявай, докато отговоря станаха повече. Сърдечни поздрави. Тоест не успях да те видя добре преди месец и двадесет и седем дена под буйните коси на наведената ти главица. Засякохме се на сбирка на "Промяна" в Дружба. Сега гледам едно красиво усмихнато момиче на снимката ти в скайп-а. Страхотна си. И при мен след малко повече от месец по програмата промяната беше впечатляваща. Ще ти пратя снимки. На пътя си и това е само началото. Ще се радвам да сме заедно до края. Тоест докато Бог има нужда от нас. Споделих ти тогава (по Нова Година в Дружба) как вървяха нещата при мен по месеци. Сега като гледам и при теб всичко е "по програмата". След шестия месец, не май седмия ми изчезнаха натрапчивите мисли от главата, от които мислех, че никога няма да се оттърва. Изпитах истинска радост за друго човешко същество - в случая спонсора ми. После взех да усещам и любовта, към себе си и собствения си живот. Представяш ли си?....След първата година взеха да се изпълняват и най-искрените ми желания, дето страхливо бях скрила и не смеех да призная пред никой - пред себе си, пред Бог и пред друго човешко същество. Всъщност дори по-рано. Това са част от "страничните ефекти" на нашето възстановяване. Възстановяване - на разстроената личност и разрушения и живот. Който по-дълго рушил (като мен), повече ще има да възстановява . Радвам се за теб. За това, че новият ти живот те хваща в самото начало на живота. Ден подир друг, Плами, върху изпитаните основи на АА-шкото възстановяване със Сили от Бога. Като казах сили и се сетих. В началото на възстановяването си лежах абсолютно безсилна на един диван и мислех, че от мен вече нищо не става, че едва ли не се превръщам в някакъв инвалид. Това при мен е последица от година и три месеца просто непиене, без въстановяване. И така мрънкам аз на един събрат, пък той ми вика: "ще станеш като моторетка". Повярвах му, ама на половина. Мислех, че ми спестява "трудната" част. Сега съм благодарна, че ми каза това. Като се обърна и виждам, че "трудната" част е "бостанското плашило" на моите страхове. Всичко си стуваше, до последната секунда. Благодарна съм също, че бях толкова зле, та нямах никакъв друг шанс, освен да изпълнявам ден по ден, с искерени усилия и без да обръщам внимание на мислите си, това, което спонсора ми предложи. Това, което работи в нейния живот и живота на нейния спонсор. И при мен проработи. Логично нали? И при хиляди други работи. Трябваше ми време да разбера, как така този събрат си позволи така смело да ми обещава? Ами просто. Беше се случило и в неговия живот. Да Бог те чака, Той е дълготърпелив. Няколко години преди да стигна до АА, Го зарязах. Казах му буквално: "Моля Те сега, Ти да ме изчакаш, докато аз тука си подредя земния живот и тогава ще се върна пак към Теб!" И се затъркалях стремглаво към дъното. Когато стигнах в АА, мислех, че никога няма да ме приеме обратно заради начина, по който живях. Сещаш се - старото ми алкохолишко мислене ми набиваше вини, за по-лесно. Това ме оправдаваше да не действам, през тези години докато се търкалях надолу. Всъщност се оказа, че винаги Е бил с мен и когато Го потърсих просто отне товара от плещите ми, за да мога да тръгна леко и нагоре ден подир ден. По нов път, който никога не би хрумнал на въобръжението ми, но е много по-добър от него самото. Лек път и на теб. Бог да те благослови.
|
Здравей Пламена [re: myhell]
