|
Чудих се доста време дали да пиша .. но в крайна сметка защо ми е опит, ако не го споделям.
Здравейте, казвам се Пламена и съм алкохоличка.
Почти на 20 години съм и изглежда наистина възрастта няма значение за тази болест.Пия от 14годишна.
Благодарна съм, че попаднах в АА, защото за първи път съм с усещането, че имам живот. Не съм пила от месец и 26 дни.
Ще вкарам малко предистория ...
Та .. общо взето бях едно доста затворено, необщително хлапе. Страхувах се от хората, страхувах се да общувам с тях, дойдох в София в 6 клас. Всички от класа ми ми се подиграваха и ме наричаха селянка. Чувствах се отхвърлена, нежелана, неприета. И така 2 години ми се струваха като цяла вечност. След 7-ми клас кандидатствах и ме приеха в друго училище. Там вече никой не питаше коя съм, каква съм или откъде идвам. Вече навлязла в пубертета виждах съучениците ми, че започваха да излизат с компании, да пушат, да пият. Аз се запознах с по-големите, започнах да излизам с тях да пуша и да пия. Оказа се, че алкохолът ми дава нещо, което не знаех, че мога да изпитам. Това да се отпусна, да говоря, да се смея, с две думи да живея. Прекрасно усещане, няма какво да лъжа, тогава ми е било уникално. За жалост все се напивах и се чудих какво се случва с мен. До последно си мислех, че нещо не пия както трябва. Може би пиех прекалено бързо, или прекалено бавно, яла съм много или не съм яла, но резултатът все беше един и същ.Напивах се.В интерес на истината аз никога не съм се ограничавала в количествата, опитвала съм, но все се напивах.Започвайки да пия, аз просто не можех да спра. Времето си минава, детето си расте и пие, открива света, открива музика, компания, среда, купони. И това ако не е живот?Алкохолът ми даваше усещането, че съм приета от средата , в която се намирах. Е да, ама не. С времето вечерите, в които си позволявах да пия ставаха все по-дълги, количеството алкохол ставаше все по-голямо. На 17 вече започнах упорито да крия алкохол в нас. Купувах си първоначално 2 л. бира, пъхах в раницата и в нас, после станаха 4 л. , после 6л. и нямаше къде да ги събирам, затова измислях какви ли не маневри и какви ли не схеми , за да ги крия. Моментите, в които си бях в нас , след като всички са заспали бяха блаженство. Така съм ги очаквала, така съм ги търсила и искала. Бях разбрала, че пред други хора не мога да пия, защото правих глупости, но в нас си се криех , напивах се и просто умирах. Е да, но не за дълго... Дойде времето, в което ми пукаше повече за това да се напивам, отколкото за това, че се излагам и продължих да пия, сменях компании и хора, заради честите ми издънки. Ходех от едно място на друго. Чаках да минава време да ме позабравят и после старата песен с още по-мощен глас.
Надробила съм за 5-те години пиене какви ли не каши, забърквала съм се в какво ли не. Много хора съм наранила, много хора са ми вярвали .. всичко около себе си съсипвах. Ако преди съм смятала, че съм имала морал, съвест, принципи, ограничения в поведението, то последните 2 години въобще всичко беше изчезнало... няма задръжки. Състоянията, в които се намирах не ми позволяваха да живея нито с нито без алкохол. Ако в началото алкохолът наистина ми е действал отпускащо, глупостите, които съм правила не са били "фатални", то в последно време алкохолът смея да кажа беше необходимост, а изцепките бяха станали мащабни и грандиозни.
В АА съм от почти 4 месеца ... 2 месеца и половина аз не спирах да пия преди да дойда в АА... Навсякъде, в университета, на работа, вкъщи. Не можех да различа реалността, не знаех кое е действително, ръцете ми трепериха, цялата съм се тресяла, дъних се навсякъде безброй пъти, все обещавах, че ще спра пред приятели, близки, роднини, но хората вече бяха загубили стойността си на човеци в живота ми. Обещания, на които сама не вярвах, уговорки, които нарушвах при първа възможност, а дори да нямаше възможност сама правех от невъзможното възможно. Инетерсно е, че аз не исках да спирам... не исках да спирам да пия, да лъжа, да манипулирам, да бъда жалка. Всичко беше загубило значение в живота ми. Само алкохолът беше от значение. Правила съм някакви жалки опити за самоубийство, но дори тогава .. те не са били, за да се оттърва, а по-скоро да покажа на хората, да им докажа, че те са ме докарали до това положение, че те са виновни за живота и смъртта ми. Нека страдат, нека им е гадно. Дълго време не можех да приема реалността. Не я исках, не ми харесваше, бунтувах се .. уж да променям, уж "те" да видят и разберат. Смятах, че просто останалите са слепи, незнаещи, неспособни да усетят нещата по начин, по който аз ги усещах, затова ги слагах под общ знаменател всички и директно към "кошчето"... те са зле, те не знаят и не разбират ... те не разбират Мен!
Аз вярвах, че съм жертвата на един коварен и жесток свят, който ме накара да бъда аз самата коварна и жестока .. в моите представи светът и хората бяха причина за това, че аз действам по този начин. Все съм търсила вината извън мен, никога не се вгледах в себе си, или поне да се запитам къде аз греша. А интересното беше, че бях с убеждението, че действително аз мога да се вгледам в себе си, че аз се познавам, знам коя и какво съм .. смятах, че другите не могат да се вглъбят, да търсят истината в тях самите, а реално погледнато аз не го правих.
Когато дойдох в АА , аз нямах никаква информация какво представлява това, не знаех, че трябва да спра да пия. Насила на мъка, разбрах, пожелах ... но идеята , че все пак аз съм на 20 г. , студентски живот, купони, приятели, дискотеки просто ме съсипваше. Аз не исках да приема, че вече никъде няма да мога да ходя, нищо няма да мога да правя и макар и лош живот, това беше единственото ми сигурно нещо, което си мислих, че имам. Единственото познато... Отлагах спирането два месеца ... и вече на Нова година ... аз осъзнах, че не мога да бъда в шумна среда, сред много хора, силна музика без алкохол. Аз не издържам на такива места без да пия, аз не мога да го понеса. Това всъщност бе моментът, в който реших да започна работа по програмата.След като вече разбирах, че аз без алкохол не се чувствам нормална, но с алкохол вече се чувствах още по-ненормална. Вече това не беше средството ми за постигане и "приемане" на реалността. А се оказа нещото, от което се нуждая, за да изкарам и днес. Оказа се, за мой ужас, че със спирането на алкохола нещата тепърва започват да се случват. Спонсорът ми ми обясни и ми помогна да разбера неща, които се явяват основа на всичко .. за страховете, самосъжалението, гневовете, егоизъм,егоцентризъм. Все неща, които се оказваха в основата не само на пиенето ми, но и на всичките ми проблеми. Разбрах, че това е болест на тялото, ума и духа ми. Разбрах, че имам алергия на тялото, която води до неконтролируемо желание за още и още алкохол, обсесия на ума, което е изключително побъркващо и дори без да пия щом си действа аз пак мога да полудея. За да имам пълноценен живот, аз трябва да си действам по програмата. Днес, в този момент, аз мога да кажа, че съм благодарна на спонсора ми, за вниманието, времето, което отделя за мен, за това, че въобще се яви в живота ми като ангел, пратен ми от Бог, за да ми помогне, за да ме накара да се обърна към Бог, защото Той ме чака .. а аз хиляди и милиони пъти просто му обръщах гръб. Днес аз съм щастлива, че съм адекватна, мога да наблюдавам поведението си, мога да виждам нещата през с една идея по-реална призма .. и знам, че това е едва началото на пътя ми.
|
...
