|
Скоро един събрат разправя за разговора си с психиатър. Двамата с жена си там. Чакат нещо да предложи след поредното неуспешно лечение.
Психиатърът казва нещо от сорта – Не знам защо Бог не е милостив към вас алкохолиците.
Събрата и особено жена му се опулват и питат – Какво имате предвид?
Психиатърът – Ами не ви прибира рано, докато сте още млади, ами ви оставя да се мъчите години наред, докато напълно деградирате и започнете да се тътрузите.
Миналата сряда научих, че друг събрат умрял. Още един. 17-ти на брой, с който лично съм говорил неведнъж, откакто съм трезв. Около 40-годишен.
Много съм се смял с неговите истории. По едно време съпругата му решила неотклонно да го варди, за да не му позволи да пие. Не се отделяла от него. И в банята не го изпускала сам. Там намерил начин да я издебне и да прибяга до магазинчето във входа на блока. Сапунисали се. И докато главата й била в пяна, той се оплакнал набързо, грабнал хавлията и се измъкнал. И както си е по хавлия през кръста и по джапанки, изтърчал по стълбите и се втурнал в магазина. Пред опашката. Казал да му дадат едно шише, че случаят е спешен. После ще плаща. И обратно в асансьора го тряснал цялото. На два пъти. Върнал се готов, а жена му след секунди излязла от банята. Светкавична операция. Като го разправяше, съм се превивал от смях.
Или по бански на плажа. Маже съпругата с крем. Уж няма пари. Другото средство на жена му в борбата срещу алкохолизма. Да го остави без пари. Обаче нашият скрил два лева в шапката. След като намазал жена си, отишъл до тоалетната. Там си купил патронче, обаче ръцете му били мазни и не можал да го отвори. Един събрат вметна – със зъби бе. И картинката – ходи нашият между хавлиите и моли някой от плажуващите да му отвори патрона.
И бодигард да му сложиш на един алкохолик – няма измъкване. При един от поредните си пациенти-алкохолици му казал, че е безнадежден случай. Досега не бил помогнал на никой с подобна болест. Че ако той иска да живее малко по-дълго, то по-добре да си наеме бодигард или да се затвори в някаква лудница. Пациентът, , бизнесмен и член на известната фамилия от Роуд Айлънд. Но нямало начин да спре да пие. Богат, известен и разумен във всяко едно отношение.
Още по-известният и кадърен Юнг му казал, че тук-там понякога е виждал алкохолици като него да се спасяват чрез нещо, което той наричал „духовно преживяване“. Тук-там понякога. Тук-там. И само понякога. Преди Анонимни алкохолици, а и сега. Тук-там. Понякога. Някои алкохолици ги спохожда събитие, явление или феномен, който може да се нарече „духовно преживяване“. Това ги превръща в абсолютно различни личности, които биват ръководени от съвсем нови идеи и ценности. Само тази пълна промяна може да ги освободи от фаталното пристрастие срещу което е безсилна човешката воля и разум.
Ролан Хазард ІІІ-ти възприел насериозно съвета на Юнг да потърси лично духовно преживяване. Върнал се в Щатите и започнал търсене. Присъединил се към „Оксфордската група“. Евангелско християнско движение. Те имали програма от реални действия, която Роланд Хазард ІІІ-ти започнал да прилага на практика. Преминал през духовно преживяване. Особено важна част от духовната програма било да споделя с други. Така споделил с , алкохолик и дългогодишен приятел на .
Към този момент Уилям Уилсън е имал друга много съществена информация, която е получил от . Според Силкуърт, който е лекувал десетки хиляди алкохолици, тялото на алкохолика реагира по различен начин на алкохола. Силкуърт нарича това алергия. Различна реакция изразяваща се в неконтролируема телесна жажда. Жажда за алкохол. Жажда, която не се подчинява на умствен контрол. Не се подчинява на волево подтискане. Физическата страна на болестта.
И така Бил Уилсън имал три части от изключително съществена информация:
1.Информация получена от лекарят специалист по алкохолизъм доктор Силкуърт - Тялото на алкохоликът е различно от тялото на нормалните пиячи и реагира на алкохола с неудържима феноменална телесна жажда;
2.Информация получена от психиатъра Юнг – алкохолиците могат да се възстановят единствено чрез лично „духовно преживяване“;
3.Информация от Оксфордската група, чрез възстановените Роланд Хазард ІІІ-ти и Еби Тачър – Духовна програма състояща се от определени действия, чрез които алкохоликът се сдобива н „духовно преживяване“.
Бил Уилсън събрал тези три парчета информация и ефектът бил следният – това „тук-там, понякога“ в Анонимни алкохолици се превръща в „рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път.“ Програма от действия, методика, която превръща бутиковото духовно преживяване в нещо масово достъпно – милиони възстановени алкохолици чрез лично духовно преживяване постигнато чрез Програмата на Анонимни алкохолици.
Защо обаче никой алкохолик не изгаря от желание да се опита да прилага някаква духовна програма?
Фактите много просто обясняват защо. Добър пример е другият съосновател на Анонимни алкохолици – .
Той е бил член на Оксфордската група две години преди да срещне Бил Уилсън. Но така и не останал трезв!? Съвсем логичен въпрос – защо не е останал трезв, след като е имал достъп до духовна програма, която е довела до лично „духовно преживяване“ няколко алкохолика?
Чувал съм алкохолици с много голяма трезвост да дават следният пример – Ако влезеш в едно раково отделение и споделиш с лекуващите се там, че имаш средство, което е възстановило милиони в тяхното състояние. Какво ще се получи? Хората ще дават мило и драго да го опитат това лечение. Имах приятел, който умря преди три години. От рак. Години наред болестта прогресираше и той опитваше и опитваше. Никога не се отказа.
А защо алкохоликът казва – абе не ме занивавай с тези глупости. Каква ти болест. Ето в това е номерът. Защо да предприемам някакви си драстични мерки, за да се възстановя от болест, която я нямам. А пак? Какви болести, какви пет лева?
Точно в това е врътката. Как мога да се възстановя от болест, за която дори и не предполагам, че съществува. От която дори и не предполагам, че съм болен? Най-голямият капан на душевните болести – самият болен няма никаква идея, че е болен. И след като не е болен – що да се захваща с драстични програми. С драстични мерки да се захващат истински болните. Никой няма да се присмее на някой раково болен, който търси какво ли не и вярва във всичко, което му дава надежда. Но не и алкохоликът. То си е лиготия. Що просто не спреш да пиеш? Абе що не си наложиш малко воля и да си спреш мултиплицирането на раковите клетки? Кво се лигавиш толкова? Просто кажи – край! И стига толкова.
Болест. Точно тази информация е нямал Доктор Боб. Че е болен от прогресираща, нелечима и смъртоносна болест. Айде сега всеки да си представи, просто да допусне, че страда от нелечима, фатална и прогресираща болест? Как ще действа? Няма ли да пита има ли излекувани от тази болест и по какъв начин са се излекували? Няма ли да се интересува по какъв начин са се възстановили повечето болни от тази болест? Няма ли да му направи определено впечатление, че милиони са се възстановили по определен начин? Няма ли да поиска просто да пробва и той? След като е болен от нещо, което е фатално, нелечимо и прогресиращо? Но защо изобщо да пробва духовни програми след като нищо му няма. Просто няма да пие повече. Край и толкова. Вече знам, че не трябва да пия. Вече знам, че трябва да вкарам воля и да не кашлям. Толкова е просто. Какви ти ми заболявания?
И не става въпрос за оправдание. Никой тежко болен няма как да се оправдава пред себе си, че няма да се лекува, защото е тежко болен. Тежко болен съм и това ме оправдава да не се лекувам. Пак се сещам за събрата, за който разбрах, че е починал миналата сряда. Миналата сряда разбрах. Не знам точно кога е починал. Наскоро. Той уж пожела да опита да се възстанови по начинът по който са се възстановили милиони алкохолици. След поредният си престой в психиатрията. Бях готов да му покажа. Като за начало започнахме с проучване на физическата страна на болестта. Защо не можем да контролираме пиенето си? На какво се дължи загубата на контрола. Дадох му няколко въпроса за проучване. След два дни се срещнахме. Питах го дали е свършил нещо по въпроса. Не бил. Защо? Дадох ги въпросите на жена ми га ди проучва. Ама то жена ти ли има проблеми с алкохола? Не бе, но нека да види от каква болест съм болен и да не ми се кара, че пия. Човекът умря. Но нека живите не си мислят, че с концепцията за болестта се оправдаваме, че да си пием на спокойствие. Осъзнаването на факта, че сме и физически болни ни дава шанс да потърсим лечение. Иначе как да се лекувам от нещо, което не е болест, а е просто лиготия?
Затова Доктор Боб се захванал с духовна програма, до която имал достъп и преди това. Загрял, че е болен. Все пак бил лекар. Това поставило началото на Анонимни алкохолици. Двама алкохолика, които споделят своят опит, сила и надежда, за да останат трезви. И да помогнат и на други алкохолици да се възстановят.
И това „тук-там, понякога“ станало - „рядко сме виждали някой да се проваля, ако стриктно следва нашият път“.
Иначе, както често споменавам, има доста алкохолици, които са се възстановили и извън Анонимни алкохолици. Тук-там, понякога. Такъв случай на възстановен алкохолик е Василий ІІ Българоубиец. В доста неприятен момент за България е бил напълно трансформиран от духовно преживяване. Тринадесет години бил император и през това време се отдавал единствено на гуляи и разврат. Докато чичо му се опитал да го пречука в дворцов заговор. Стивън Рънсимън пише в „История на Първото българско царство“: „Стресът около това преживяване напълно променил характера на младия император. Сега той бил на 27 години. Дотогава Василий бил безгрижен, разпътен и ленив; от този момент той се отрекъл от предишния си живот и се отдал на суров аскетизъм, невиждан във Византия, освен сред най-прославените светци. Той закалил тялото си да приема с радост лишенията и укрепил ума си с недоверие към културата. От този момент енергията му била неизтощима; не се колебаел да тръгне на поход във време, когато войските обикновено почивали в зимните си лагери. Сърцето му не познавало страх или жалост. Той се превърнал във злокобна фигура — целомъдрен и суров, приживяващ почти без храна и сън, облечен в строги тъмни дрехи, без нито едно украшение — дори и без пурпурна мантия и диадема на главата. Съсредоточил се върху едно-единствено нещо: утвърждаването и укрепването на личната си власт като император, за благото на Империята.“
Какво казал Юнг на Роланд Хазард ІІІ-ти: „Тук-там понякога алкохолиците се сдобиват с това, което се нарича духовен опит. За мен това са уникални случаи. Наподобяват по характер силните емоционални сътресения и пренастройки. Идеите, емоциите и поведението, които преди са били движещи сили в живота на тези хора, изведнъж са отстранени и напълно нови схващания и мотиви започват да ги управляват. Всъщност аз се опитвах да възпроизведа някои подобни емоционални пренастройки у вас. При доста хора методите, които прилагам, се оказват успешни, но никога не съм постигал успех при алкохолици от вашия тип.”
Юнг нарича тези случаи „ИЗКЛЮЧЕНИЯ“. Изключения. Тези изключения в анонимни алкохолици са правило - „Рядко сме виждали човек да се проваля, ако стриктно следва нашият път.“
Искам да подчертая, че е напълно прав този специалист, с който почнах. Относно милостта на Бог и тътрузенето на алкохолиците. Същото нещо е казал и Юнг на Ролан Хазард ІІІ-ти: „Не съм виждал дори един единствен случай на възстановяване, когато психиката е променена до такава степен, до каквато е променена вашата.“
Същото нещо е казал и доктор Уилям Силкуърт на Бил Уилсън: „Бяха казали на моята уморена и отчаяна жена, че ще умра от сърдечна недостатъчност по време на делириум тременс или че до една година ще направя мозъчна едема. Скоро трябваше да ме остави в ръцете на гробарите или в приют за душевно болни.“
|
тук-там, понякога
