Кетен, благодаря за пространното изложение на проблема. Стигнах до извода,че от мен става един добър алкохолик - като психологическа предпоставка,- защото напоследък си сипвам редовно вино,когато се изправя пред проблем,когато съм развълнувана,притеснена и т.н. На количества обаче не го докарвам, защото повече от чаша ме довежда до болестно състояние и повръщане. Но това утешение,което започвам да намирам в чаша вино ме притеснява. Едва ли мъжът ми би ми повлиял, ако аз нямам вътрешната нужда. Сигурна съм 100%, че няма да увелича количеството,но това трябва ли да ме успокоява? Много странно се получи: наблюдавах човека до себе си и мислех,че той има проблем,а се оказа,че и аз съм пътник за ада. Или е нормално да си сипеш в един момент?! По филмите нали все това правят,а никой не казва на другия,че е алкохолик? Питам се възможно ли е тялото да се стреми да замести една дрога -цигарите, с друга?
Дали не те отегчавам вече с моите въпроси?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите