Здравей, miata,

Ще споделя моят опит и това, което съм видяла с очите си, не съм го прочела по книгите, въпреки че доста неща прочетох и чух след 10.03. 2010 г., откакто не пия алкохол и съм в Анонимни алкохолици.

Наблюдавала съм баща си цял живот и съм била все до него, преди не съм се замисляла разбира се, но откакто аз постъпих на лечение заради алкохолизъм и започнах да работя по Програмата на АА, започнах да разглеждам и анализирам неговото пиене и моето пиене.
Татко е човек с много широка душа, обича да се весели, обича да пийва, тогава и пее, смее се, става както се казва "душата на компанията", бивш спортист, носи страшно много алкохол, и така, доста алкохол е изпил в компании през живота си. Моите наблюдения, сега вече анализи показват, че аз за толкова години не го видях нито веднъж сутрин да търси алкохол, нито веднъж. Случвало се е, вечер е препил, явно е, преял е, цяла нощ се е веселил, недоспал е, и така, и на сутринта му е криво. Наблюдавала съм го, на сутринта той пиеше кафе или не пиеше кафе, не закусваше обикновено, обличаше се и излизаше и обикаляше града и парка, това правеше той. После, на обед изобщо не искаше да чуе за ракии или други алкохоли, малко хапваше и отиваше да поспи. Вечерта също не търсеше алкохол, и на другия ден също. Това съм запомнила.
За разлика от него, преди години, видях вече покойната ми братовчедка, как пие бира по никое време, ей така, сядаме на кафене и тя пие бира и пуши. Още по-късно видях и себе си как сутрин още в десет сутринта търся да пия концентрат за да успокоя неврите си, по-нататък във времето, сутрин още като се събуждах и търсех и пиех концентрати, за да не треперя и още по-нататък : събуждах се като се беше намалила концентрацията на алкохол в кръвта ми, и това беше още в пет часа и търсих само едно : да пия ...

Има разлика според мен, човекът, който си го има този ензим - алкохолдехидрогеназа се казва, си пие, може да е малко, средно или много, това зависи от организма или от желанието, не знам, но той си го разгражда алкохола до прости захари и го отделя.
Човекът, който го е загубил този ензим, пиша загубил, защото е напълно възможно някога да го е имал, както впрочем четох последно, хората, които са предразположени към алкохолизъм, някога са го имали този ензим, даже той се е увеличавал, като защитен механизъм на природата за да се съхрани индивида, за да могат да се разграждат все по-големите количества приеман алкохол, нещо невероятно е природата - пази от разрушение творението си, но в един момент и тези големи количества от ензима не са в състояние за разграждат все по-големите количества алкохол, което напълно го разбирам, защото аз самата се следях как все повече и повече пия ... И тогава ензимът изчезва, няма го, и алкохоликът като пие, не може да разгради алкохола до прости захари, ами го разгражда до ацетон, и ацетона носи непоносим физиологичен дискомфорт на човека и алкохоликът иска да се пие още алкохол, и така алкохоликът търси и пие още алкохол, и се получава този омагьосан кръг на пиене при алкохолика, който аз лично преживях, и от който наистина чувствах, че няма излизане.
Аз лично съм опитвала да не пия за известно време, или там си правих някакви си обещания, пред себе си, правих си някакви си мои схеми на намаляване на количествата, правих си мои планове за пиене на леки питиета, например бира в последните ми години, правих си мои си разчети, опитвах се да се успокоявам, опитвах се да не мисля за проблема, опитвах, опитвах, опитвах много работи, обаче те се разиграваха основно в главата ми, не реално... Това е драматизма заболяването АЛКОХОЛИЗЪМ - правя си много проекти и планове, и имам желание, и имам решителност, но това остава само в главата ми, защото аз лично нямах сили да направя това, просто нямах такива сили ...да стана един ден и да кажа, няма да пия повече и да не пия, моите сили не ми стигаха за това ... Такива сили намерих в АА, силите и на други хора, заедно с моите сили за да не пием заедно.

Полуалкохолик ?!? - явно няма, ето татко сега не пие, просто заради моя проблем не пие, сега на Рождество Христово отиде на гости и се почерпи, също на Нова Година, но пред мен не пие и това той га прави на драго сърце, защото той видя как стадах аз, аз спрях да пия в лечебно заведение и сега ходя редовно на сбирки на АА, братовчевка ми е покойник, тя не пожела да отвори душата си и да потърси помощ, остана сама с алкохолизма си и си отиде от този свят ...