|
31.12.2012 година - 5 месеца и 14 дена трезвост. Чудеса стават!
Казвам се Деян и съм алкохолик. Не крия името си, защото то няма значение. На 13.07.2012година започна моя път в анонимни алкохолици. Четири дена по-късно на 17.07. спрях алкохола и помолих един събрат да ми стане спонсор, след което започнах работа по програмата.
Дотогава изпивах по 1 литър водка, получавах пари от борсата, не успявах да контактувам с никого, бях се затворил при родителите си в едно село, като дори с тях не исках да разговарям. И как иначе! В главата си водих непрестанни диалози с множество хора, като някои от тях познавах, а други бях срещал мимолетно някъде във времето. Лудостта ме обхващаше все по-силно и вече се чудих защо живея. Стоях на отворена врата и си представях как прекрачвам терасата в апартамента ми и се хвърлям, как идват линейки, как ме погребват с почести. Изпитвах страх от общуването с хората, треперех, когато трябваше да отстоявам мнението си, изпитвах страх от шофиране в тъмното, като в малкото пъти, когато се качвах на колата си представях как се разбивам, как ми режат крайници, за да ме измъкнат и всякакви други страшни картини. Смесвах лекарства с алкохол, за да мога да си откача главата и да не мисля. Започнах да обикалям селските барчета, като във всяко изпивах по едно две, за да не се усъмнят, че съм алкохолик.
За пет години многократно сменях местожителството си по линията Стара Загора-Варна-София-Стара Загора-Испания-София–Стара Загора-София, като постоянно търсих нещо и все не бях доволен. Миналата година бях на път да бъда осъден, когато разбих бутилка в главата на едно момче при пиянска свада. Хората спряха да ме канят на гости, защото се страхуваха от мен. Винаги изпадах в агресия. От малък страдам от много развита мания за величие, която изкривяваше действителността, в която живеех.
Нещата са много, това което изброявам е само брънка от всичко останало.
За 5 месеца моят живот тотално се промени. Днес съм съдружник в бързоразвиваща се фирма, контактувам свободно с хората, без да се притеснявам чак толкова за мнението им. От скоро Бог ми даде и момиче, което да обичам. Но това не е най-важното.
За мен АА се оказа стъпало към Бог, даде ми духовно развитие, което никога не съм очаквал, че ще получа. Преди няколко седмици получих духовно пробуждане. Бях отишъл на сутришна служба в църквата, но предната вечер си бях легнал доста късно и това ме караше да се чувствам гузен. Свърши службата и се прибрах у дома. Започнах да мия чинии, като все още се чувствах недобре. В един миг изпитах НЕВЕРОЯТНО чувство на благодарност и признание. Отидох в моята стая, паднах на колене и започнах да благодаря на моята Висша сила, която за мен е Бог. Заплаках, не можех да престана, продължавах да благодаря от цялото си сърце за промяната, която настъпи в мен. Облаците се разпръснаха и се показа слънце, денят беше облачен. Колкото и да се опитвам да го опиша - не мога. Това се изпитва, само тогава можеш да разбереш за какво става дума. Но е прекрасно усещане. Всичките тези неща засилиха вярата ми и днес вървя по-целеустремено към моята щастлива съдба. Оказа се, че нещата са прости и главният проблем всъщност не е алкохола, а моят огромен егоцентризъм. Днес съм благодарен, че съм трезвен и че съм честен пред себе си, пред Бог и пред хората около мен. Старая се да прилагам принципите на програмата във всичките си действия. Защото само тогава има смисъл. Благодаря!
|
Моят път в АА
