Тъжна история. И за съжаление това е "нормалното" развитие при алкохолизма. Всъщност тези алкохолици в АА, които се възстановяват от болестта са изключението. Другите, които опитват да се научат да пият и пак да станат нормални пиячи са болшинството.

Гадно звучи, но техния е традиционния път. Пътя към гибелта на алкохолика. И морална и умствена и физическа. И най-гадното е, че никой друг освен самия алкохолик не може да му помогне. Без значение колко го обича и на какво е готов заради него. Затова е толкова тясно на пътя към спасението от алкохолизма. Не могат с него да минат и тези които искат да му помогнат та да го крепят и побутват. И става трудна работа. Затова се казва, че алкохолизма е тежко и коварно заболяване. Хваща те, обърква те и накрая те убива.

Дано и този човек за който пишеш да намери път към спасението. В Раднево има добър лекар, който се занима с алкохолиците. Има и сбирки на АА доколкото знам. Лично аз за да спра с това безумие бях готов на всичко. И отидох в АА. И ако не се пропия през следващите 3-4 дена ще направя 6 години трезвеност. Няма да правя раклама на Анонимни Алкохолици. Всеки алкохолик може да отиде в АА или да не отиде и после да си реши дали иска да остане или не. Освен това може да има и други начини. Но с контролирано пиене не става. Това е проверено няколко милиона пъти.