|
Днес се разхождах в парка и срещнах една жена, чийто съпруг е алкохолик, той идва на сбирки на АА преди време. Спомням си го този човек, симпатичен, четеше от Голямата Книга точно Мнението на лекаря, това си го спомням много добре, преди около две години и половина, близо три години. После той се отказа да идва на сбирки, започнал да пие, много да пие, станало невъзможно да се живее с него ... , оставили го сам в наследствена селска къща, сам да си пие там ...
След време се видяхме отново с жената, тя ми разказа тогава, че мъжът и се "оправил", даже се изрази по този начин : "перфектен е", пиел контролирано, всяка вечер по малко, даже тя му купувала ракията, и тя следяла по колко пие. Той се превърнал в изряден мъж, започнал даже работа.
Всичко това аз го слушах много внимателно, тогава бях със сравнително малка трезвост / не искам да кажа, че сега е толкова дълга трезвостта ми /, и се впечатлих от думите и. Мислих си, хм, ами да не би ..., ами ако е възможно контролирано пиене ... , хм, брей, аз да не би да се минавам ..., ето, човека прочете нещо, идва за известно време на сбирки, отказа се, после се пропи, после бил много зле, после лежал на лечение в психиатрията, и сега изведнъж, станал "перфектен". Даже си помислих, че е възможно този човек да не е като нас, алкохолиците, ето, научил се да пие само вечер, и то по малко, работил, изглеждал вече добре и е станал ... един порядъчен мъж.
Днес попитах жената как е съпругът и, какво прави, тя ми сподели, че е в Раднево на лечение, че той сам е пожелал да отиде да се лекува там. Попитах дали работи, тя ми каза, че не работи вече, откакто е започнал да пие, е спрял да ходи на работа. Тя изглеждаше много изтормозена, отчаяна, бледа. Гледах я днес и си мислих как понася тази жена всичко това, и как ходи на работа, и как се грижи за себе си, и как приема съдбата си и всичко около нея. Поговорихме, тя ми сподели, че често плачела, така, събуждала се нощем даже, и плачела, мъчно и е. Думите и бяха : "той сам си го прави, стои, стои, и после започва да пие". Аз я поправих, позволих си го, казах и, че болестта го прави, болестта алкохолизъм го прави, тя е такава болест - хронична, прогресираща, душевна, психическа, смъртоносна. Явно жената не ме разбра, според нея е въпрос на воля, както съпругът и е изряден и не пие, така трябва и да продължава, но това не е така, както стои и е "перфектен", така без да има реална причина започва да пие, и пропада ...
За себе лично аз днес аз отново се убеждавам, за кой ли път, и то не от книги и от лекари, ами от реалния опит, че контролирано пиене при зависимост не е възможно.
Благодаря отново и отново, че мога да видя това при други хора, да се поуча и да се уча се от горчивия и трагичен опит на други болни като мен хора.
Не ми е приятно, че споделям това, което тя ми разказа тук, но за мен това е много важен пример, и за мен самата, и за много други като мен, които си задават въпроса точно сега : дали пък не е възможно контролирано пиене, дали не е възможно излекуване... от алкохолизма ?!
|
И още за контролираното пиене при зависими ...
