И аз бях преди години преподавател, и като си помисля, как е можело да правя подобни неща, и тръпки ме побиват. Когато пиех на работа, вече поне не бях преподавател, нямах такава аудитория, както в класната стая, и нямах тази публичност на изява на личността.
Много добре помня все още какво е да пиеш на работа, как те гледат колегите, как се отнасят управителите, с какви усилия и инат съм успявала да си свърша работата и да докажа, че мога, независимо дали съм пила или не съм.
Нечовешки усилия са, битка е, падане е, умиране е, всичко е, на степен десет хилядна е ! Не са силни думите, усещанията са такива, нечовешко мъчителни !
Така ми е неприятно за тази жена, така ми е мъчно, но също така ми е мъчно за всички жени, които пият, пият и падат, и още повече падат и пропадат ...

Обаче сега, зад сантиментите и тъгата, в мен се поражда желание за действие, обществото къде е, колегите къде са, роднините къде са, лекарите къде са, това са въпросите, които си задавах преди около десетина години, когато се запознавах с алкохолизма чрез най-близката ми сестра, която почина от алкохолизъм и вече е прах, за голямо мое съжаление, сега си задавам други въпроси, които са свързани основно с това какво мога аз да направя, как моите усилия, моите познания, моя опит може да помогне на подобна на мен жена, страдаща и умираща от този гаден алкохолизъм !