|
И аз така пиех от сутрин до вечер, че и през нощта, и ревях та се късах, ама подувах се чак - и на сутринта очите ми като на азиатка - горните клепачи удвоени и утроени, надебелени и червени - един път от евмолпиевия плач, втори път от литъра водка. И пишех, и мажех, буквите скачаха като полудели по монитора. Хленчех и чаках с нетърпение всеки пост в моята тема, за да се хвана за него. И да се измъкна сама като се хвана за косата.
Яйцето отдавна ми беше на гъза, както казваш, само че се правех че не усещам. Или казвах, че имам хемороиди . По-лесно беше да рева и да пия, отколкото да предприема каквото и да било. Всъщност изобщо не мислех, че има начин да спра. Нямах ден без алкохол откакто спрях да кърмя (пиех и докато кърмех, но "контролирано")- значи от около 9 години. Нито ден без. Точно както казваш.
Последните месеци вече се и наранявах - блъсках се в ракли и маси, спъвах се и падах по улиците, порязвах се, удрях си нощем главата в нощното шкафче, разкървавявах си венеца докато със зъби отварях шибаните тапи на двестаграмовата мери джейн. Наранявах и детето. С некоординираните си движения. Има малък белег на лицето. Одрах го зверски с нокът, опитвайки се да му закопчея якето до горе.
Не беше нужно мъжът ми да ми казва колко зле изглеждам. Сутрин в огледалото виждах размазаната си физиономия, дебелото си разплуто туловище. Обаче ми пукаше само до първата доза. След 200 грама в огледалото вече виждах искрящ - както мислех съблазнителен поглед, а то били лоясалите ми от спирта вечно влажни очи. Сега като гледам снимки от оня период само цъкам. Шкембето виси на три ката, обаче аз съм облякла нещо плътно по мен и си мисля, че съм секси. Като пийнех, се смятах за неотразима.
Тук в този форум си спомням поста си след няколко месеца трезвост как съм облякла рокля за първи път след много години и как съм си я придърпвала на коленете - мечтаех го това и мислех че никога няма да ми се случи - пак да изглеждам като жена и да придърпвам рокля с лакираните си пръсти...Но това отвращение от мен самата ми беше адски нужно в началото. Пожелах да спра не само защото вече едва дишах, бях хипертоничка, истеричка, почти диабетичка и пр., но и защото изглеждах като чудовище. Не само изглеждах, алкохолът ме беше превърнал в такова.
Питаш за първия ден - пак тук ме накараха да опитам да не пия един ден, казаха ми че не е невъзможно. Не им вярвах особено, но реших да опитам. Казах си - ок - няма да пия утре евентуално, но все пак я да подложа тази нощ колкото мога. Така и направих. На другия ден имах изпит в ИЧС, почти заспивах, но някак се справих. Беше ми лошо в автобуса, после още някакви дела имах плътно и за първи път от години нямах водка в чантата си. Не помня точно как дойде вечерта. Бях изморена. Почти се строполих на дивана в хола и заспах. За абстиненцията ще ти разкажа, когато попиташ.
Но има все пак една разлика между теб и мен. Аз бях готова да направя всичко, което ми кажат, само да спре този ад. Не казвах - това няма да го правя, щот не е за мен. Не ме кефи. Освен това бях вече толкова надълбоко, че беше безпощадно ясно, че САМА няма да се справя. Да, както казваш, сама съм се докарала до това състояние, но не мога сама да се измъкна от лайната. Четях тук от известно време. Не им вярвах много, че са трезви, обаче нямах друг избор. Те ми казаха - ние това предлагаме, и друго сме опитали, ама не стана, пък с това сме трезви. Ако искаш и ти опитай.
Дърпах се разбира се. Къде ще ходя по вечерно време. Аз след 19 ч вече трудно мърдах от нас заради набъбналото количество в кръвта ми. Беше усилие да се облека, па да пътувам час, па да се запознавам с некви, па после обратно...Исках друго аз, не АА. Исках рецепта за контролирано пиене. Ама в момента не се предлагаше и аз ща не ща просто тръгнах. С тия изкуфелите, дето мислех, че ме лъжат. Вече ми беше ясно, че само със споделяне не стават нещата. Щот ти казвам - тук ревях из форума всяка вечер как искам да спра да пия, обаче бутилката си беше до мен през цялото време.
Извини ме, пак стана "чаршаф", ама понеже питаше. И разказах.
Стискам ти палци.
|
И аз като теб ... [re: bodra2]
