|
„Ако мислите, че за психиатри, които ръководят болница за алкохолици, сме прекалено сантиментални, застанете до нас за известно време на огневата линия и вижте трагедиите, отчаяните съпруги, малките деца; нека решаването на тези проблеми се превърне в част от ежедневната ви работа и дори в част от съня ви; тогава и най-циничните няма да се учудват защо сме възприели и подкрепяме това движение. Имайки зад себе си дългогодишен опит, ние чувстваме, че не сме открили нищо, което да е помогнало за възстановяването на тези хора повече от това алтруистично движение, което сега се разраства сред тях самите.”
Мнението на лекаря от книгата „Анонимни алкохолици“.
Това го е написал доктор Уилям Силкуърт. През лекарската си кариера той е лекувал около 40 000 алкохолика. Бил Уилсън пише за него в списание Грейпвайн: „Той никога не се изморяваше от алкохолиците и техните проблеми. Той бе крехък мъж, но никога не се оплака, че е изморен. През по-голямата част от кариерата си печелеше колкото да преживява. Не се интересуваше от парите, защото работата беше неговата награда. В последните си години, той пренебрегваше болното си сърце и умря на работното си място – умря на крак, сред нас алкохолиците“.
Вчера се срещнах с един събрат. От повече от година, може и да бяха две, се намира в психиатрия. Първоначално си пиел контролирано. С времето стигнал до там са не може да спре, докато не започнел да повръща зелено. При мен това зеленото беше с жълтеникъв оттенък.
Споделям му, че пия по подобен на него начин, но сега не пия. Намерил съм разрешение на проблема с алкохола. Не съм го измислил мойто аз това разрешение. Милиони алкохолици са се възстановили и са възстановили живота си в пълно изобилие чрез тази духовна Програма. Предадох му информацията, че се събираме заедно и споделяме своя опит, сила и надежда, за да останем трезви и да помогнем и на други алкохолици да достигнат трезвост. Предложих му да посети няколко сбирки и да провери сам.
Събратът веднага се намръщи и каза следното: "То ако сам не си решиш..."
С това изречение показа, че не иска повече да го занимавам и че не знам какво още. Въпрос вече на тълкувание от моя страна да се сетя какво ще значи това, че всеки сам ако не си реши. Решавам сам да си оправя кариесите, отивам пред огледалото, отварям си устата и почвам да пломбирам. Сам си решавам. Решил съм да си сложа керамична пломба и готово. Слагам си я.
Помощ не ми трябва, лекар не ми трябва. Моят зъболекар се шегува миналата седмица как влязъл един дъртак при него и почти му наредил какво да му прави зъба. Та се наложило да му отвърне: "Ами сега като знаеш - отиди у вас, зяпни пред огледалото и действай!"
Или съм решил да си ремонтирам двигателя на колата. Сам съм си взел решението. Решавам и стоя у нас. Гледам Биг брадър. Колата обаче не се оправя. Решил съм.
Решил съм да пусна тока. Натискам копчето. Изобщо и не осъзнавам колко неща на тази земя работят, защото някой друг ги върши вместо мен. Някъде се копа кюмюр. После се кара до централата. Там гори и движи турбини. Тръгват електрони по жиците, които някой е опънал. Аз натискам и святка. Хич и не виждам колко работа, колко специалисти има замесени в това.
Иначе за болестта алкохолизъм - сам си решавам. Така е. Сам съм решил, че искам да се възстановя, да се освободя, да променя нещо. Но след като съм го решил? Какво нататък? Решил съм го! И защо тогава са пълни лудниците с хора, които са взели решение, че вече няма? Защо решавах всеки ден?
Коварното е, че до лудниците, затвора и гробището не се стига внезапно. Наклонената плоскост е полегата.
Толкова е просто. Взел съм решение, но това решение не е достатъчно, когато става въпрос за болест или за нещо, с което не мога да се справя сам. Независимо дали е кариес, белодробна операция, ремонт на колата или пералнята. Вземам решение, но после имам нужда от помощ. От някой, който разбира. Толкова е очевидно. Но когато става въпрос за алкохолисъм - си мислех, че е достатъчно да взема решение. Край! Повече няма.
Обаче в тази област нямам избор. Това не можех да го загрея. Че когато става въпрос за болест, нямам избор. Не мога със силата на волята си да смеля камъните в бъбреците. Нито мога със силата на волята си да пломбирам кариесите. Нито мога със силата на волята си да спра напъните на диария. Имам воля, имам желание, но единствено ми се пукат очните капиляри.
Фактите са следните - Силкуърт е видял преди повече от 70 години, че сто алкохолика са се възстановили. Това за него е било чудо, защото такова нещо не е виждал. Лекувал е десетки хиляди и изведнъж вижда да се случва нещо ново. Нещо невиждано досега. И казва следното:
"Тези факти са от изключително значение от медицинска гледна точка; поради огромните възможности за разрастването на тази група, те могат да означават нова епоха в историята на алкохолизма. Може би тези хора държат в ръцете си средство за възстановяване на хиляди други в същото положение."
За мен това е удивително сбъдната прогноза. Силкуърт казва, че АА може би държат в ръцете си средство за възстановяване на хиляди други в същото положение.
Сега сме милиони възстановени. По цял свят. Силкуърт предрича нова епоха в историята на алкохолизма. Тази епоха настъпва и надминава всички прогнози.
И все пак тези милиони възстановени, тази невероятно сбъдната прогноза - все едно са незабележими. Ко толкоз? Някакви си милиони възстановени, за които лекарите почти нямат отговор. Ко толкоз? Аз пък съм на позицията, че всеки сам се оправя. Ами следващия път си оправи самсамичък артрита. Или си направи сам очила пет диоптъра. Или си пусни телевизора без ток, или си виж ушите без огледало
|
И най-циничните нямало да се учудят
