Първо си рекох: "Ааа, това не мога го изчета. Само ще погледна тук-там, щото и без това няма какво да правя. Не. Не че няма. Има. Ама няма нещо, което непременно трябва да направя. Всъщност и такова има - трябва непременно да го направя, но не непременно СЕГА. Има и други неща, които е добре да направя, но пък не ми се правят.Тоест правят ми се. По принцип ми се правят, но баш СЕГА не ми се правят."

Та мислейки си го това... хм, мислейки си го.... аз всъщност не си го мислех, щото ако си го мислех точно така, както съм го написал, ще излезе, че съм го мислил няколко минути, пък аз не съм. Само погледнах поста, видях, че е дълъг и това, горното, написаното, някак ан-блок ми мина през мисълта... абе нали знаете - като погледнете снимката на готино маце, не се втренчвате в носа, устата, ушите... е, втренчвате се , ама това после. Първо не се втренчвате, а просто ей така, изведнъж, знаете че това е готино маце... И аз така, като погледнах този пост и изведнъж... това май вече го казах.

Тааа, какво исках да кажа...? А, да, сетих се. Исках да кажа, че ми се видя дълъг поста и не мислех да го чета целия, ама го прочетох. Целия го прочетох. И ми хареса. Да. Много ми хареса.

Браво!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите