|
|
| Тема |
 Любов |
|
| Автор |
petrus (новак) |
|
| Публикувано | 19.11.12 11:01 |
|
|
|
В петък имах среща с една позната. Наскоро мъжа и почина. Срещнахме се, имахме заедно работа по преместването на едни мебели. Докато аз се занимавах с договора и го обсъждах е единия човек, и си мислех какво прави тя, чака ли ме, дали не и е скучно, дали не се дразни от това, че не съм готова чух че тя си говори оживено с двамата хамали. Направила им беше кафе. Изведнъж ми просветна. Тя, която има всички причини да се затвори в мъката си от загубата на мъжа ли, да се отдаде на самосъжаление, да се занимава със себе си, което в момента е само голяма тъга, тя намира сили да направи кафе на двамата човека, да ги пита как са. Това е нейната тайна да продължи. И го прави искрено. От там идва и любопитството и към живота, след тоя удар на съдбата.
Аз нямам тая любов. Нямам го тоя двигател. Занимавам се със себе си и с чувствата си. Дори когато обсъждахме договора с тоя човек, аз не го виждах, а виждах само себе си като страна на договора. И как да направя така че да бъде всичко за мен добре. Все едно имах машина пред мен да ми изпълнява командите. Това не е живот. Това е мъка да живееш така. Знам че любовта е последното стъпало по Пътя към Бог. Преди нея са нужни други неща като смирение, добра воля, съпричастност. Но съм убедена, че Бог ще ми я даде, когато съм готова за любовта към хората, когато я заслужа, защото това е дар, който е жизненоважен. Колко съм благодарна за това че виждам какво ми липсва. Докато пиех винаги се питах какво е това, което движи хората, което им дава сили да излязат, да се чувстват добре. Сега го виждам това е любовта към хората. Моля се за нея, за да мога да живея. Благодарна съм за това, което стана с мен през времето, което ходя на сбирки на Анонимни алкохолици.
Пожелавам на всички тук ценни трезви 24 часа.
| |
| |
| 
|
|
