|
До скоро не знаех от какво съм болен ,но преди близо две години ми се проясниха нещата май. Всъщност си мислех ,че съм напълно здрав човек и физически и умствено. Само дето много пиех. Особено последните години пиех не много ,а много на корен десетократен. И защо ми казват ,че имам нужда от помощ,болен съм бил-всички пият и аз пия. С малката разлика,че повечето пият по едно две и после седмици не се сещат за пиене ,а аз след тези едно две ,седмици не спирах. Всъщност така се сетих ,че съм болен от алкохолизъм. Щото не мога да спра.Само да вкарам 50 грама и край-нещо се отключва в мен и няма сила на земята ,дето може да ме спре.Не ме интересува работа ,семейни отношения ,приятели ,или ангажименти някакви-нищоо.Никакви задръжки,не остава нищо свято-само пиенето ми е в главата.
А то ме заблуждаваше коварно.Защото в началото на кариерата ми на пияндурник си пиех по 100-200 грама.Неусетно грамовете се увеличаваха. И в последните години грамовете наближиха кило. Това стана в продължение на около 23 години. Демек оказа се ,че хем съм болен ,хем и болестта ми е прогресирала. А аз си мислех ,че съм си здрав човек.
И в последните години ,като зачестиха яко простотиите ми хората около мен ми викат -трябва да спреш да пиеш. И все това си повтарят. Като ,че ли аз не знам ,че трябва да спра да пия. Ми поне кажете как. Ама не казват. Викат ми да проявя малко воля. Ми аз се скъсах да проявявам воля всичките тия години и резултат никакъв. То не беха обещания,клетви ,даже сам си вярвах .И след малко -под масата.
И в един момент живота почна да се изплъзва. Всеки месец си заформях по един двуседмичен запой. Без почти никакво ядене ,само водка и вода. После 4-5 дена реанимация.Не пия ,или по-леки питиета като бира например. И се захранвам.И после го давам по-кротко пия само вечер по 300-400 грама. И така до следващия запой.
В резултат на терора върху тялото си то почна да се разпада. Образно казано. Т.е. нещата тръгнаха на към умирачка.Схващане на крака ,ръце,полиневропатия,подагра, не ми се говори за черния дроб и отделителната система ,а и за сърцето. И за очите не ми се говори.
И какво стана ,моят най-добър приятел алкохола в последните 23 години и той ме заряза.Щото се оказа ,че вече не мога да пия-разпадам се. Да не говорим за неприятностите в работата ,в семейството ,с хората ,с които общувам,за излагациите и липсата на спомени с кой какво съм говорил и на кой как да се извинявам . С други думи ,ако искам да продължа да живея ,то трябва да съм трезвен. И това не става ,защото не искам да живея в тази деиствителност. Не приемам нищо и никой. Не признавам нищо и никой и никакви закони.Признавам си само моите закони.Аз да съм добре ,другите не ме интересуват. Та аз за това пиех,защото искам да избягам от гадната действителност.
И се получи така ,че не мога да продължа напред.Не мога с пиене ,защото се оказах в ада. Болести и разруха около мен.Които си ги докарах сам.
Не мога без пиене ,защото не мога да живея в този свят трезвен.Трябва да съм замаян ,за да имам смелост да живея. И рухнах съвсем. Наникъде ,братче.
Междувременно си четях от време на време в този форум. И реших да потърся помощ от АА. С мен се свърза човек от АА ,който ме изпрати на сбирка. Бях много отчаян и правех ,каквото ми се препоръчва,в началото без особена надежда. В един момент се оказа ,че един месец не съм пил.После два,три -викам я толкова време да не пия не е било. И постепенно живота ми започна да се променя на към добро. Оказа се ,че е възможно да се живее в тази действителност и напълно трезвен и то доста пълноценно. Да я приема ,такава ,каквато е и вместо да се пъна да променям всичко около мен да започна да променям себе си. Там бил ключа за мазето. А аз през всичките тия години исках да променям света. Това била моята болест-егоцентризъм. Това видях в АА,че е редно да започна да променям себе си и тогава ще намеря мир и ще мога да живея трезвен.
И всичко тръгна на добре ,в момента в който рухнах и си признах ,че съм алкохолик и ,че имам нужда от помощ. Сам не можах да се справя.
Благодаря ви братя и сестри от АА.
|
Болен ли съм и от каква болест?
