|
Днес съм много благодарна, че съм трезва и мога да направя някои нови малки крачки, още не много уверени, още с колебание и страх, но все пак, крачки, реални действия, мои действия след страхотията на пиянството и лекарствата.
Днес искам да благодаря на хората, които дадоха от себе си, за да съм добре сега, и да мога да съм част отново от обществото.
Какво е алкохолизма, и какво причинява ... ? аз нямах сили даже да отворя страницата в интернет, където имаше описание кога така нареченото социално употребяване на алкохол се превъръща в алкохолизъм, дотолкова се струхавах от проблема си и наистина си зарявах главата в пясъка, все по-надълбоко и по-надълбоко, проблема го заравях по-надълбоко с голямата и тайна надежда да си отиде по този начин, ей така, да си отиде от само себе си, да изчезне.
Проблемът не изчезна, а се увеличи с времето. Старателно скритите празни и смачкани пвц бутилки от бира в гардероба ми бяха накрая явно свидетелство за това, хубавите ми изпрани дрешки, ухаещи на цигари и бирени изпарения...
Преди няколко дни един човек ми каза, че има още много да си троша главата, запомних го, щом съм го запомнила, това означава, че се е превърнало в резентмънт, или нещо, което е продукт на моята машина за бавни кадри и повтаряне в главата ми, и се е завъртяло и не си отива от главата ми, но трябва да го изпратя и да си отиде, за да не ми причинява дискомфорт.
Как да стане това ?
Как съм мислила и постъпвала преди, пък и сега разбира се.
„... още много ще си трошиш главата ....”
1. предизвиква страх, че наистина ще си счупя главата, чисто физически, като веднага обаче сега си задавам логичния въпрос дали някога съм си чупила главата, та отново да я чупя ?
2. предизвиква страх и замисляне, дали пък няма да си счупя главата в преносен смисъл, но пак си задавам логичен въпрос, колко пъти съм си чупила главата и как някой е наясно аз кога и по какъв точно начин съм си счупила главата ... в преносен смисъл ?
3. предизвиква обмисляне на възможността, дали този човек не е някакъв екстрасенс или да контактува с тайни извънземни разумни същества, та да познава кой колко пъти ще си чупи главата, физически или в преносен смисъл няма значение, и е ръкоположен като един радетел за пазенето на хората от счупване на главите им и ги предупреждава овреме ... ?
4. замислям се, дали пък някой не е подочул нещо от някого за мен, колко пъти съм си чупила главата, какво точно е подочул, от кого го е подочул и .... и така да се прави някаква връзка колко пъти остава още да си чупя главата ?
5. възниква въпрос, колко години още ще живея и ще си чупя главата, и как ще си я чупя, дали той знае това ?
6. предизвиква обмисляне, дали не трябва да спра да правя каквото и да е било и просто да стоя в къщи и да мисля да не си чупя главата и по този начин да осмисля оставащите дни в моя живот, как да не си счупя главата ... ?
7. дали пък да не му тегля една дебела ... нищо, че съм жена и не съм грубиянка .... и да му кажа аз на него колко пъти той ще си счупи главата ...
.... това обаче не ми харесва, отхвърлила съм го от живота си и главата си, и не го искам... ако направя това, ще задействам закона за причината и следстието или закона на кармата, или елементарния физичен закон от учебника по физика за седми клас....
Новото аз, да видим новото аз, какво учи Програмата на АА, и какво съм научила самата аз, какво ме е научил и стария ми опит.
• Мислите, всички мисли горе са ненужни и пагубни, те дълбаят, губят ми времето, тормозят ме, изморяват ме, взимат ми ценни часове, в които мога да отида на кино, да пия кафе, или да играя гимнастика, или да правя нещо, което ми е приятно, така че, не искам да се занимавам с това повече, тези мисли са старото ми аз, проблемът е в навикът и инерцията, нищо друго, има създадени някакви връзки, които се включват автоматично...
• Желанието, желанието ми да анализирам и да си изясня всичко, ама абсолютно всичко, докрай всичко, като затова съм изчела доста книжки, това ми желание ме превърна в една подвижна въпросителна, която ставаше с годините все по-дебела и голяма, въпроси, които не намираха разрешение, и колкото повече четях и мислих, толкова повече надебеляваше въпросителната, и толкова повече ме засмукваше, как, къде, кога и кой и пак защо и защо и защо...и с тази въпросителна тръгна пиенето, и лекарствата, това е свързано с алкохолизма ми и невъзможността ми да приемам реалността, това е старото аз , което иска всичко да анализира и за си изясни, всичко, докрай... сега чрез работата по Програмата приемам, че някои неща няма да ми се изяснят, няма да ми се обяснят, тряба да ги приема ей така, на доверие, на доверие към Бог и към Програмата на АА, много по-спокойно е така, и по-нормално и смирено.
• Желанието ми да отговоря на нападението, желанието ми да покажа, ей..., я ..., ти ли бе..., желанието да поставя някого на мястото му, желанието аз да се разпоредя, аз да подредя, да оправя, да наместя, да бъде моя последната дума, това е старото ми аз, и е страшно болно това състояние на духа и тялото ми също... това не го искам, защото аз не съм Господ, и нямам право на последната дума, право на последна дума има Бог, и аз ще отстъпя...
...и ще се моля за този човек, когато се сетя за счупването на главата ми, и отново ще се моля за човека, и пак ще се моля за човека, докато не си отиде мисълта и човека от главата ми....
Благодаря на всички, и най-много на тези, които са в главата ми, защото чрез тях се научих как да постъпвам по нов начин и да се моля за хората, които ме дразнят и така да освобождавам и изчиствам главата си от тази бъркотия без алкохола и лекартвата ми и цигарите ми и хората, които трябваше да ми слушат глупостите.
|
В деня на благодарността съм трезва и чиста
