Здравей,
продължавам и съм добре.
Със сигурност мисля, че съм ужасна майка, безотговорна, неразумна, луда и т.н. епитети, но знам и на какво се дължи. Т.е. защо се е случило. Опитвам се да не мисля за това, защото, както казва некой, за да забравя ще трябва пак да пия. Плача си вечер и се моля на Господ да останат нещата без последствия, да е запазил детето ми и да ми даде шанс да се променя и към двете. Защото глупости съм правила и с по-голямото, разбира се. Като това да му ударя шамар, защото не съм си набавила водката и ми е нервно, а той ме занимава с глупости от сорта, че искал да яде и... така, познато е, предполагам.
За алкохола - ще ти отговоря, разбира се. Първото нещо, което се сещам и ми харесва, е еуфорията. Приповдигнатостта, лекотата, самосъзнанието, че знам и мога всичко, спокойствието. Това обаче първите чашки (водни, разбира се и на екс). След това започва онова прословуто наливане на каца без дъно и нито капка удоволствие.
Един събрат от тук ми каза - ако не можеш да приемеш действителността такава, каквато е, и че алкохолът нищо не порменя - няма надежда. Т.е. тази еуфория и чувство за щастие трябва да си ги набавя отдругаде, а не от алкохола.
Торбички май нямам, ама още са ми лоясали очичките

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите