|
Чупи ми се колата. Нещо по електрониката. Губи се хидравликата, докато карам. Изчезват токовете. Консултирам се с хора, които са имали подобни проблеми. Казват ми в кой сервиз са най-добрите и взимат най-евтино. Окей. Карам колата там. Паркирам в двора на сервиза. Заключвам я и си отивам. След три дни отивам там. Отклъчвам. Паля. Тръгвам. Проблемът си останал. Връщам се. Паркирам я в двора на сервиза. Този път се връщам след две седмици. Паля. Тръгвам. Продължават да се губят токовете. На първото друсане лампите угасват. Ядосвам се. Връщам колата и я оставям да стои един месец в най-добрият сервиз, при най-добрите майстори. Пак не е оправена. Питам за други. Карам я в двора на друг сервиз и я оставям да стои там два месеца. Оплаквам се на приятели. Разказвам й как съм я държал в най-добрият сервиз, а промяна – никаква. Забравям да спомена, че колата всъщност не е била ремонтирана. Не мисля, че има нужда да се ремонтира. Все пак съм я оставил там и си стои доста време. Но не се оправя. Не мисля, че ще трябва да й бърка някой мастор, че да я оправя.
Ходя из града и наляво и надясно разправям, че тези най-добри майстори изобщо не са най-добри, защото моята кола не са я оправили. Държах я в сервиза им половин година. Файда йок!
Чупя си крака. Спешно търся най-добрата болница, с най-добрите специалисти. Плащам си за престоя. Настаняват ме в най-добрата стая. Лежа там. Не давам да ми наместят крака, не давам да ме оперират, не пия хапчетата. Лежа там и гледам платени канали. Един месец. Кракът ми зараства накриво. Куцам цял живот и като ме питат защо куцам им отговарям словоохотливо, че съм бил в най-добрата болница и при най-добрите специалисти съм лежал, повтарям – лежал, и не са ми помогнали.
Същата грешка допусках и с АА. Олицетворявах АА с посещаване на сбирки. Там стоя сред други хора. На АА съм. Чрез своеобразна осмоза попивам лечителни емисии. И се оправям. Обаче гледам, че там други не успяват да абсорбират лечителните лъчения и се запиват периодично. Същите ги питам какво става и те ми казват, че идват отдавна на АА, стоят чинно, посещават редовно, но пак се запиват. И разправят после и на други навънка, че АА не им е помогнало. Което си е доста подличко. Поне спрямо майсторите, в който сервиз оставих колата ми да отлежава и тя взе, че не се оправи. Езикът служи за информация, но и за дезинформация.
Има огромна, диаметрална, очевидна разлика между лежането в най-добрата болница и терапията в болницата. От същото естество е разликата между „посещението” „ходенето” на АА и действията по възстановяването от болестта алкохолизъм. Мога да си ходя петдесет години на АА, да умра в АА от пиене, да пия през един ден или през една година или през три години – но това изобщо не означава, че съм опитал това, което АА предлага за възстановяване. Има една Програма за възстановяване от болестта алкохолизъм. Тази Програма е различна от нагласяването на седалищните ми части върху мебел за седене.
Мога по цял ден да гледам как Ути готви по телевизора, но това няма да ме направи по-сит. Може така да си умра от глад и после да го обвиня Ути, че готви боклуци. Или че телевизора ми не предава в правилен сигнал. Не достигат до мене мекиците и не ми носят необходимите хранителни стойности.
За хората, които като мене не можеха да разберат, че има разлика между лежане в най-добрата болница и лечение – има разлика.
АА не ми помогна, означава да съм опитал това, което предлага АА. Това, което АА предлага е не просто да се ходи на сбирки и да се седи там. АА предлага една Програма за възстановяване. Анонимни алкохолици е името на книгата. Оттам идва и името на Сдружението, Братството или Задругата. Кой както иска да го преведе. Fellowship. В тази книга е изложен подробно начинът по който са се възстановили и продължават да се възстановяват милиони алкохолици. Доста голяма друга бройка продължава да не може или да не иска да схване, че посещението на сбирки е само една част от системата от действия за възстановяване от алкохолизъм. Все едно да си мисля, че само с варене на яйца или четене на готварски книги ще се наям. Варенето на яйца е необходимо, но недостатъчно условие. Така както е необходимо, но недостатъчно условие, за един алкохолик да посещава сбирки. Само посещаване на сбирки води до изречението от сорта – „Ходих на АА, но не ми помогнаха” или „Гледам ги че ходят на АА от сто години, но продължават да пия”. И други подобни. Да не забравяме, че езикът е език, както и математиката е език. Само, където приемаме, че математиката е стриктен начин за предаване на информация. А за езика вече сме приели, че каквото и да кажа, то означава точно това, което аз съм решил, че означава.
„Когато аз употребявам някоя дума - каза презрително Хъмпти-Дъмпти, - тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко."
|
Хъмпти-Дъмпти
