На 32 г. вече имах постоянен приятел и забременях. По прин­цип много исках дете, но ме безпокоеше фактът, че никога не съм чиста от алкохол, за да зачена. След като нямах вечер без пиене е ясно, че детето ни е заченато след употреба. Благодаря на Бог, че нищо фатално не се случи с малкия човек! През бре­мен­ност­та нямах особено желание за алкохол и пиех по една чаша червено вино на вечеря. Сметнах, че съм се освободила от проб­лема с неконтролируемото пиене. Когато обаче започнаха конт­рак­циите и чаках мъжа ми да дойде с колата и да ме откара в ро­дилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на нашите и „за кураж” отпих няколко големи глътки.

Имаше сериозни усложнения, детето се роди полузаду­ше­но, омотано в пъпната си връв. Обдишваха го, сложиха го в кувьоз, на системи. Прескочи трапа, милиятр Благодаря на Бог. Едва сега мога да предпо­ло­жа (без да съм категорична, защото това са Божи работи), че много вероятно е тези стотина грама ракия да са предизвикали усложнението. Кърмих дълго след раждането. Болестта беше в мен, нито за минута не си беше тръгвала. На четвъртия или пе­тия месец, когато кърменията се разредиха, започнах да си правя схеми на пиене, които да ми позволяват хем да си вземам малки дози, хем това да не се отразява на бебето (спиртът да не влиза с кърмата в него). Прочетох маса литература за колко време се раз­граж­дат напълно 30 г алкохол и след „стриктни” изчисления за­поч­нах с комбинациите...