|
|
| Тема |
 Сънувах лош сън |
|
| Автор |
petrus (новак) |
|
| Публикувано | 25.09.12 10:49 |
|
|
|
Събудих се от лош съм. Реалност пур. Какво ли ми се показва. Мога да седя и да се заровя в съня и да дълбая. Не искам, защото знам точно какво ще се получи. Ще седя като мумия и няма да искам да направя нещо, за да се почувствам по добре. Дърпа ме като въже това да си остана на дивана и да се потопя в така познатото самосъжалени. Не го искам това, знам го какво е и къде свършва. Болестта алкохолизъм една от страните и. Вместо това с болката от съня и главоболие излязох да бягам. Нещо друго. Да срещна хора. Да има кажа добро утро. Срещнах хора, грейна слънце, разведрих се. После се обадих на една сестра, поинтересувах се как е тя. Все неща, които не можех да направя преди като ме задърпа болестта надолу в самосъжалението, лепкаво не можеш да се отлепиш от него. Благодаря за тоя ден, и въпреки че не се чувствам добре вярата, че ще се оправят нещата е по силна в момента от самосъжалението. Естествено не знам дали ще се оправят, но имам вяра и тя ме кара да изляза. Ако не сега, то в течение на деня. Мислих си за вярата, че всичко около нас е направено с вяра, надежда и любов. Ако не вярвах че ще поникне семето, бих ли го посадила. Ако не вярвах че ще стане къщата, бих ли я почнала, дори и да имах всичките пари на света. По едно време, понеже съм агностик, по скоро доказатествен тип, се залепих за доказателствата. Правя кавото не ми се прави и получвам доказателство в мозъка си, че се чувствам по добре. И вярата ми укрепва. Така започнах и сега също, но понякога не виждам доказатества. Ако беше подкрепена с доказателства нямаше да е Вяра а щеше да се казва Знание. Както и да е, вярата ме кара да продължавам в такива моменти а не да се предвам и да се свра на дивана и да се залепя за него.
Пожелавам на всички пишещи, четящи и друго правещи тука трезви ценни 24 часа.
| |
| |
| 
|
|
