|
Когато се разделихме през 2002 година с бившата ми жена,тя ми каза,че за всичките тези близо 20 години съвместен живот е била истински щастлива само две години-времето,през което не пиех и се опитвах да остана трезвен.Тя смяташе така,явно наистина това за нея беше "щастие",но аз много добре си спомням нашето море през 1997 година,когато не пиех и се опитвах да се радвам на живота.Като бяхме във Варна наистина условията бяха доста добри,нямаше никакви причини да не се чувствам добре,опитвах се да се чувствам добре,също така жена ми и децата ми да се чувстват добре,но...просто се опитвах и си останах само с опитите да опитвам да се чувствам добре.Наистина исках да съм добър баща,добър съпруг,исках го с цялото си сърце и душа,и се стараех да направя най-доброто,на което бях способен,или най-доброто,което си мислех,че трябва да се прави за това семейството ми да бъде добре.Жена ми(вече бивша) беше наистина щастлива,въпреки слънчевата алергия в началото,което не и попречи да се порадва на оказанато и внимание от моя страна,което обаче по никакъв начин не успя да ме направи щастлив колкото и умело да се опитвах да направя нея и децата ни щастливи....
Сега в Анонимни Алкохолици,повече от 15 години след тази почивка успях да открия защо въпреки,че не съм пил доста дълго,и въпреки,че бях спирал доста пъти през тия пиянски години,аз никога не успях да се почувствам щастлив или спокоен,или поне да се почувствам малко по-добре когато не пиех,отколкото по времето когато пиех.Миналата година за първи път проумях една наистина проста,ама съвсем проста истина за мен;истина,която ми беше набивана в главата в продължение на години,а именно-че аз нямам проблем с алкохола,а съм просто алкохолик,и че пиенето не ме прави алкохолик,а пия защото съм алкохолик.
Това го повтарях като папагал доста време,въобще не ми се беше превъртал в главата истинския смисъл на това,което съм чувал или говорел,но слава Богу през една почивка по време на АА-сбирката съвсем "случайно" ми светна в главата защо нямам проблеми с алкохола,а съм болен-алкохолик?
Съвсем прост е бил отговора,но на мен както споделих ми трябваха над четири години за да го видя и осъзная,което ясно ми показва за каква душевна и умствена болест става въпрос,и как само с едното "непиене" си оставам "сух алкохолик",и как съм можел да продължавам да се опитвам да бъда "добър съпруг,добър баща"или каквото и да е "добро",но за мен истината е проста:-Или да действам по програмата на Анонимни Алкохолици колкото мога ден по ден,с помощта на хора,които също действат и могат да ми помогнат,или да си броя "трезвите дни" и да продължавам да се опитвам "да се оправя",при положение,че нищо не правя,за да се оправя.
Болестта алкохолизъм е в мен,а веществото алкохол е извън мен,но тя не спира да си действа и да чака най-удобния и неочакван момент за да ми припомни,че не съм "излекуван",а ми е дадена единствено ежедневна отсрочка и то при положение,че въпреки трезвото си време не спирам да се връщам в АА и да действам за своето възстановяване от алкохолизъм.
Бъдете здрави и трезви,мои братя,и сестри-алкохолици още 24 часа,като ви пожелавам да имате спокоен и приятен ден от седмицата.
Благодаря ви,че ви има и до скоро.
Бъди себе си.Редактирано от stefko_aa на 20.09.12 07:03.
|
Алкохол и алкохолизъм.
