Тук си напълно прав,за НЕСЪЗДАВАНЕТО на семейство което да страда с теб.
Ако и баща ми и майка ми бяха постъпили така,сега нямаше да ти пиша ,понеже нямаше да съм роден.
Не те обвинявам,твое решение си,ти си знаеш най-добре.
Но не е зле наистина да помислиш за старини.
Ужасно е наистина стари хора които съм виждал,бездетни,без много роднини,как се мъчат сами в самота.
Ако не си могъл по физиологични причини да създадеш деца е едно,но познавах и напълно здрави хора които си умряха и мъжете и жените един по един и гледката да няма кой да те погледне на стари години не е приятна.
В същото време,най-близките ми,леля ми е жива и не погледна баба ми ,която е на легло и е на 91 години вече.
Леля ми има 2 деца,братовчедка и братовчед имам в бг,тя 63 набор,той 67.
Тя има две деца,той е стар ерген който го грози неприятна участ на старини,понеже едва ли ще се ожени вече.
Та мисълта ми е че дори и да имаш роднини,доста често ти обръщат гръб.
Братовчедите ми порастнаха в моята къща,като малки,сега не се сещат че имат баба.
И двамата са финансово добре,десет лева не са дали за баба ми ,или да предложат да дадат на жената която я гледа.
Аз от чужбина пращам и плащам всичко.
И за гледачка на баба ми,и за сметки,и за каквото и да е останало.
Може и в АА да учат на любов към ближния,аз вече близки нямам.
Имам идиоти които с погнуса обърнаха гръб и на майка и на баба.
И я оставиха на махалата и на чужди хора комшии да и решават съдбата.
Живечт на 60км от града ни,около 45 минути с кола.
За 2012 година посетиха баба ми веднъж,за 30 минути.
Колкото да донесат една две кутии с бисквити и вафли.
И изхвърчаха яко дим,да не би някой от комшиите ни да ги притесни с въпроси относно баба ми и защо никакви не се вясват.
Леля ми най-безпардонно ми заяви,който си има къща да се оправя и с баба си/
Демек след отказа от дела и в полза на мен,тя вече ангажименти няма към собственната си майка!!
И понеже не била оправила нотариално никакви имоти към децата и,братчедите ми.
Ами ако повече се въртяха преди години около баба ми,понеже от десет години не живеем със семейството ми в бг,можеше и да е оправила нотариално имототе.
Докато баба ми си беше с акъла,ми каза,че щом не се интересуват от нея,нищо няма да им припише.
Сега всичките лайна и проблеми са върху мен.
Оправям се,помага ми тъста ми там и комшиите,да са живи и здрави.
Но относно прошката,аз не мисля,че ще мога да им простя някога в живота си.
По-скоро на човек посегнал да ме убие,бих простил,но на тези Анти-роднини-никога.
Незнам,но се оказаха пълни неблагодарници,но аз съм по-силен от всичките тях взети накуп,поне два пъти по силен духовно от тях.
И господ няма да ги забрави и ще им въздаде.
По един или друг начин.
Рядко толкова завистливи животни,които нито са вложили и дали нещо,пък правят сметка на чуждите пари и бабината пенсия,може да срещне човек.
Простите хора са и ужасно нахални,справка-леля ми!!!
И безхаберието на братовчедите ми.
Ще реват и плачат на старини обаче някой да ги погледне ,къде се вика,даже и да надникне през прозореца.
Мисля че за такива неща си идва възмездието!!!

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!