|
Когато отидох за последен път в АА, не знаех на коя планета се намирам, не можех изобщо да стоя сред хора без да съм на хапове или алкохол, побърквах се в истинският смисъл на думата. Имаше табели налепени из цялото помещение, след около месец ги забелязах, на една от тях пишеше:
ОЧАКВАЙ ЧУДЕСА!
Стоях и я гледах когато бях сам в помещението и се питах, дали е възможно да се случи и на мен да се чувствам спокоен добре да не ми се въртях хиляди глупости в главата и да не пия нито хапове нито алкохол. Само за секунда го помислих, но веднага го отхвърлих като вариант. Тогава ВЯРВАХ на сто процента, че това не е възможно за мен, на тях може да се случва аз го виждах в очите им, но на мен е невъзможно да се случи. Не съм допущал и секунда че е възможно, наистина беше така, но ходех на сбирки въпреки ужаса който изпитвах при срещата си с хора. След време разбрах, че са ме отписали нацяло от картинката, така бях направил и аз. Един ден направих план за самоубийство съвсем хладнокръвно седнах и обмислих всичко в детайли така че да няма евентуално измъкване за мен, не издържах вече беше филм на ужасите, само дето не беше по телевизията а в главата ми, директно предаване, нон стоп дори и на сън. Не го пожелавам на никой!
Но това беше тогава!
Сега са минали само 1 година и 3 месеца откакто прекрачих прага на АА и съм много благодарен, чудеса стават наистина, само ако човек има предвид следното:
Има един принцип, който изгражда преграда срещу всяка информация, който е защита срещу всякакви аргументи и който неизбежно ще държи човека във невежество-този принцип е проява на пренебрежение към познанието.
Хърбърт Спенсър
Бях изпълнен с всевъзможни предразсъдъци, стоях на сбирките и говорех на хората там, че трябва по малко да се говори на новите хора за Бог, направо се стрясках като заговореха за него, аз бях атеист или поне си мислех че съм такъв, спорел съм с хора за това че няма Бог и съм им се присмивал преди време когато не бях засегнат от болестта алкохолизъм толкова стабилно.
Тогава постоянно отстоявах моето становище пред себе си по всички въпроси без да споря, просто знаех кое е най правилно, дори за секунда не допущах че може да греша. Тогава един човек ми каза:
Митаче, допусни само един процент, че можеш да грешиш!
Тогава аз нямах какво да кажа вече, той не спореше с мен, нямаше как да не допусна, че може и да греша, та нали съм човек. От този ден нататък продължих да се чувствам много зле дълго време докато хвърлях хаповете и се опитвах да работа по ПРОГРАМАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ АЛКОХОЛИЗЪМ на АА. Бях на косъм да се самоубия на няколко пъти, душевният и психически тормоз не може да бъде описан с думи те просто са прекалено слаби, само човек който е бил на моето място може да има представа за какво говоря.
Освен да ви споделя какво стана последните 3 дни при мен:
Преди това бях предприел много действия по програмата и се превърнах в съвсем друг човек, претърпях пълна личностна промяна само за 9 месеца абсолютна трезвост и постоянни действия по програмата. Не знам дали съм правил супер правилно нещата просто нямах избор и дадох всичко от себе си за да остана трезвен и да правя това което ми предлагаха за да мога да се чувствам добре, виждах че нещата които правя дават резултат макар и бавно, това ме окуражи и продължих да го правя до днес.
И преди 3 дни вървейки по централната улица на моят роден град ми се случи нещо което също не мога да опиша с думи.
Вървях и слушах музика, по едно време започнах да наблюдавам хората които се движеха пред мен, двама цигани, един лилипут, една много дебела жена една много красива жена и много други в тълпата и всички ми се сториха съвършени изпитах невероятно чувство на разкаяние веднага последвано от много силно чувство на благодарност. Бях предприел много действия за това да изпитвам любов към хората, защото всичко което съм изпитвал преди това беше отвращение, гняв и други такива. И тогава видях хората така както ги вижда Бог както аз го разбирам или поне така си мисля. Не можах да се сдържа и сълзите ми текнаха от благодарност аз обичах всички и всичко и себе си в този момент. Този ден ми се разкриха много неща, бях молил Бог да не ми дава повече знания нищо не исках вече, но въпреки волята ми получих обяснение защо НЯМА ГРОЗНИ ХОРА на този свят, че всичко всъщност идва то телевизията книгите, модата радиото, медиите като цяло. На нас ни се казва точно какво трябва да ядем, как да се обличаме, трябва да приличам на Брат Пит да имам малоумния ум на Айнщайн, чувството за хумор на еди кой си за да съм вървежен. Иначе не ставам. И така значи трябва да харесвам клъощави манекенки дето стоят като статуи. Няма да въртя теории вече. Само исках да добавя, че вкуса за жени на ескимосите е да е супер дебела с зачервени бузи, виждал съм такава на снимка, на мен лично не би ми харесала, но ако с ескимоса направим трампа и аз му дам манекенката се обзалагам, че и той ще мисли като мен. Защо ли е така? Стигнах до извода, че няма грозни хора на този свят просто Бог ни е създал всички различни и характерите ни са различни, но четем разни глупави книги и гледаме телевизия и живеем живота като се сравняваме с другите и се възмущаваме или от тях или от себе си.
Нещата били страшно прости! Направо елементарни, аз съм изградил стена от предразсъдъци към този свят към мен и Бог.
Егоизъм, Егоценризъм!
Най накрая открих това което съм търсил и го открих в АА, но бях сигурен, че няма да се получи при мен, да имах много силна вяра и тогава, само че в грешната посока.
Малко се отклоних от разказа си. След тази случка последва обикновен спокоен ден в който предприех действия да помагам на други алкохолици и да се старая да не се поддавам дори на позитивни емоции исках просто да съм абсолютно спокоен това ми стига, не искам крайни неща вече. Но какво се случи вчера?
Въпреки предприетите действия, докато си вървях пак по центъра на града и видях една жена възрастна очевидно съвсем луда с една джапанка на единият крак, а на другият обувка и с чанта пълна с тоалетна хартия. Преди щях да изпитам отвращение защото щях просто да видя себе си в нея, но сега си приближих и я заприказвах, я тя ме погледна все едно ще я коля, аз и дадох каквото бях решил да и дам и продължих пътя си, като изпитах невероятно състрадание към тази жена, много силно не мога да го опиша с думи, но тогава си направих равносметка, че и да се вълнувам нищо не мога да направя, няма как да и помогна, а наистина исках да го направя което е супер необичайно за мен. Нещо в мен се беше променило начинът ми на мислене нямаше нищо общо със старият. Помислих си, значи вместо да се вълнувам мога да помисля къде мога да направя някоя кинта да си плащам данъците и да се надявам да стигне някой лев до нея или да я срещна и да и дам, до този извод стигнах. И продължих уверен напред мислейки за това какво мога да хапна. По пътя видях една бърза закуска на пътя където си поръчах гюзлема и при мен се приближи жена на около 80 години която тежеше 35 кила най много, на масата имаше една хапка останала от тостер и ме попита колко струва това като държеше хапката. Вгледах се в нея беше измършавяла до такава степен, че и се виждаха идеално пътищата на кръвоносната и система беше само кожа и кости. Лицето и беше толкова изпито че беше останало само една изфръкнала уста напред. Погледнах я преди това би ме отвратило и щеше да тръгне невероятен филм в главата ми поради същата причина, че виждам себе си в нея, своята слабост. Повръщал съм от отвращение към хора които ми напомнят с нещо на мен. Но в този момент изпитах невероятно чувство на състрадание което не може да се опише с думи, поговорихме си с жената и и купих нещо за ядене имах много малко пари в себе си и исках да и ги дам, но тя отказа, чувството на състрадание се засили, аз просто не исках тази жена да страда. Тя си замина и аз продължих да дъвча гюзлемата, докато ми капеха сълзите на сред центъра, мина дори един познат и ме видя, но не ми пукаше. Гюзлемата нямаше никакъв вкус вече, преседна ми на гърлото. И от това чувство преминах в невероятно чувство на разкаяните като Му казах прости ми, аз просто не съм знаел, как мога да помагам на хората моля те насочвай ме, нека аз да ги обичам не искам никой да ме обича, прости ми. Скрих се зад един блок и ревах като магаре. Изпитах пак невероятно чувство на благодарност премесено със състрадание и искрено разкаяние и си направих равносметката.
И така и днес съм трезвен само за този ден, важно е какво мога да свърша в този момент, например дали ще бъда абсолютно честен с вас, дали ще седна да споделя какво се случва на един бивш нещастник който бе отписан от този свят. С мен се случват неща за които съм супер благодарен и които съм считал за невъзможни.
Благодарен съм, че ги има АА, благодарен съм, че нещата стават все по добри и по добри със всеки изминал ден, благодарен съм, че имам шанс да се възстановявам от тази болест, благодарен съм на хората които ми помагаха в началото без тях нямаше как да стане това което разказвам, благодарен съм за страшно много неща но го правя по 30 пъти на ден и ми писна.
Искам да кажа само на хората които не вярват че е възможно или вярват много силно, че това е невъзможно да се случи на тях, да могат да съществуват без алкохол хапове или наркотици.
Не правете моята грешка, просто се учете от опита на хората, те не са толкова глупави за колкото ги мислим, това е от болестта ни да си мислим че сме повече от другите или че за нищо не ставаме. Не се оставяйте на болестта да взема решение вместо вас, не отлагайте решението на проблема. Страховете не са това което изглеждат както пише в една книга те са просто бустански плашила, но те стоят между вас и хапчето ви против алкохолизъм и също така гордостта ви тя също е част от болестта. Каквото и да решите аз съм с вас днес, утре е далече.
Успех на всички!
|
ЧУДЕСА СТАВАТ!