Днес се прибрах от работа ,легнах и почнах да мисля.Мисля си така.-Какво да правя сега.?Къщата е за чистене.Ама ме мързи.Може и утре.Гладен съм. Като се прибирах не ми се ходеше до магазина ,а той е на две крачки от нас.Ама пак не ми се ходеше.В хладилника има яйца ,има и лютеница. И хляб има.Супер ,няма да излизам.Обаче тия яйца трябва да ги изпържа. И продължавам да си мисля аз.За да пръжна три ,четири ,пет яйца трябва да измия нещо ,дето става за тая цел и поне още една чиния.А мивката е пълна догоре с мръсни чинии.
Егати живота.. За да ям ,трябва първо да отида да работя ,да изкарам пари ,да напазарувам ,да измия чиниите ,ако искам да ям в приятна обстановка трябва и да изчистя.И всичко това за едно ядене.И продължавам да мисля.Нито ми се чисти ,нито ми се готви.Нито ми се занимава с подобни дейности.А целия следобед и вечерта е пред мен. В този момент в главата ми изплува мисълта какво правех преди време ,когато пиех.Ставах бързо.Всякакъв мързел изчезваше.Независимо дали имаше асансиор ,или не слизах на бегом до магазина и си купувах патронче.Тази празнота във времето я запълвах с водка.По -лесно е от чистенето ,а като се застрелям и не ми се ядеше вече.Кво ти ядене.
Слизах и си купувах само едно патронче с идеята да го мушна и после да ям и да правя ,каквото и да било. Да ,ама никога не ставаше така.Изпивах го за около 30-40 мин. и пак до магазина за патронче. А магазинерката се скъсваше да се чуди ,що не си купя направо цяло шише ми се набирам като линейка надолу -нагоре.Ама как да и обясня на жената с какво мислене съм.Ми ,аз се надявам да си глътна само едно патронче и после да не пия вече.И аз искам да съм като нормалните хора.Искам ,ама няма.
Та лежа си днес и продължавам да мисля. А мислите ми се засилиха в посока на самосъжаление.Сетих се ,че не минава отдавна вече номера с патрончето.Нито с шише ,нито с нищо.Щото само 20 грама да пиина и ще се отключи алергията ми към алкохола и така бесно ще се заплющя ,че поне три седмици няма да спра.Ако въобще имам възможност да спра.Щото може и да се катурна скоропостижно .Така ,че това отпада. И таман да изпадна в някакво гадно униние и звънна една сестра алкохоличка на тела. С нея говорихме около половин час.Така ,че унинието се отложи с 30 мин.А тя ми вика -знаеш ,че правим обратното на това ,което искаме.Аз исках да си лежа ,да бездействам .Викам знам.И тя вика -ми какво чакаш ,айде почвай.Като приключи разговора с нежелание станах и почнах да мия чинии. И видях как ежедневно болестта се опитва да ме закопа.Кога чрез бездействие,кога чрез гняв ,ревност ,еуфория ,или каквото и да е.Май е по-добре много да не мисля ,а да действам ,да правя нещо и това нещо да е полезно за другите,тогава ще е добре и за мен. Пак с нежелание изпържих яйца,но направих обратното на това ,което исках и сега си седя на компа ,трезвен съм и пиша.Случайно ли ми се обади тази мила сестрица от АА незнам .Само знам ,че няма нищо случайно.
Затова съм къркал аз.Щото искам всичко да ми е наготово ,да не полагам никакви усилия,света да се върти около мен.Като ,че ли някой ми е длъжен за нещо.Искам да получавам ,ама да не давам.Може ,ама не и в тоя живот. И ако не си променя начина на мислене ,пак ще се заплющя.И като не получавам ,каквото искам идва недоволството ,гнева ,че съм безпомощен да получа ,каквото искам и самосъжалението.И се напивам.И то денонощно.С други думи ,трябва да се нагаждам аз към живота ,а не да се опитвам да го нагодя към мен и моите изисквания ,които край нямат.Същото отношение трябва да се уча да имам и към хората .Да ги приемам ,такива каквито са ,а не да се мъча да ги променям.Имам право да променям само себе си.Малко трудничка ми изглежда тая работа ,но не и невъзможна.Щом други го могат и аз го мога.Ако искам да остана трезвен.Но това може да стане само в АА ,като общувам постоянно на сбирките и извън сбирките с хора от АА.

Благодаря ви братя и сестри от АА.