Здравей Мина.
Извинявай,че се меся и аз във вашата дискусия с авторката на темата,но ми се иска само да ти пожелая дано да съумееш да намериш точния човек до себе си в този момент.
Аз не знам какво е да имаш партньор алкохолик също и слава богу.
Сам съм си достатъчен.
Наистина си права за дъното и че всеки трябва сам да си го достигне.
За някой то е много дълбоко,за други не.
Радвам се обаче да споделя,че живота ми е съвсем друг след срещите ми и работата ми в АА и благодарение на тяхната подкрепа.
По-скоро нашета болест е душевна и ментална едновременно.
Плакал съм като малко дете в АА.
Почти бях на крачка да загубя всичко най-ценно което имах,и нямах вече други опции и пътища.
Попринцип пред близки споделям,но ми беше треудно в АА докато заговоря за проблема.
Плахо тръгнах в началото,надявах се на упреци и забележки,но накрая след 4 среща си излях всичката отрова и болка плачейки като малко дете.
Окуражиха ме,казаха ми че съм на прав път,видях че има наистина някой който ме разбира истински.
Духовно се пречистих,а съм имал страшно нужда от това.
За пръв път от години не ми се налагаше да лъжа,шикалкавя и говоря лъжи.
Чуството да говориш истината,да бъдеш разбран и окуражен беше наистина уникално.
Понеже живота ми беше станал една лъжа и криенка,да открадна време тайно да пия.
Да мамя и себе си,и другите.
Съжалявам че така се отплеснах,часа е 4.20,а на мен отново не ми се спи.
Незнам ти страдаш ли от безсъние,аз напоследък да.
Преди не заспивах от гузна съвест,сега не спя от физически болки и сухожилни и мускулни неразположения.
В последните години си мислих,че алкохола ме успокояваше и притъпяваше болките.
Обаче много съм се заблуждавал.
Хайде лек ден ти желая и успешна трезвенност.
И дано намериш партньора до себе си,който истински да те разбира.
А за бившия ти мъж,не се знае,като осъзнае проблема може и да те затърси неистово да изкупва вина.
Ти си знаеш.
Ако имате деца заедно,ще бъдете свързани искате,не искате.
Само се моля детето ми да не бъде като мен.
Засега правя всичко възможно да го отвратя от алкохола и цигарите.
Давам му нагледните примери,моите най-добри приятели в бг с които от малки израснахме.
Понеже ако не 100 процента от тях,то поне 70 са в графата алкохолици.
Най-малкото стабилни,твърди пиячи.
И то детето вика,аз татко ще спортувам,няма да пуша и да пия.
После идва примера за дядо му(баща ми),който не доживя пенсия от алкохолизъм.
Дано това достаъчно да го е стреснало,без да му създава комплекси.
Дано има по-различен живот,давайки му що годе нормално детство с моя пример.
Понеже аз нямах нормално детство.
Имах майка невротичка и нервачка,и баща алкохолик живееш по кръчмите и за приятелите.
Каква ирония,уж осъзнавах колко грешки прави баща ми,а и аз попаднах с годините в същата клопка.
От нерви и липса на нормален семеен живот.
Но важното е днес и сега.
Вчера е минало и свършено,утрото да се безпокои само за себе си.
Дано вече да започна да живея в настоящето.
Успех ти желая!!!

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!