|
Тази сутрин, на път за работа, срещнах една от двете психоложки, които ме консултираха и работиха с мен в денонощния стационар на психиатричното отделение в града ни.
Познавам тази жена от много години, тя ми е съседка, и сме се поздравявали по улиците. Като име и професия я познавам от преди двадесет години, когато започна трудовата ми биография. Тогава тя беше гласът в „телефон на доверието” в нашия град.
Тогава, преди двадесет години, каква ирония Боже, се чудих какъв е този телефон на доверието и коя е тази странна жена, която е тръгнала по частните фирми да уговаря условия за работа и благотворителност, доколкото си спомням добре, разбира се, беше ми така чудно тогава, защо не си стои в къщи и не си почива, основно да си почива след изморителните работни дни, ами е тръгнала да се занимава с телефони ... и то на доверието ...
Много симпатична жена е тази психоложка, и много предразполагаща за разговор и споделяне, каквато е всъщност и професията и.
Преди, когато съм я срещала по улиците, съм я поздравявала едва едва, видимо тя ме подканяше да я поздравя и очевидно имаше добро отношение към мен, но аз винаги я поздравявах с леко притеснение, не мога да определя точно защо, или да се опитам сега да го направя, всъщност аз така поздравявах всички, с притеснение, защото не бях сигурна точно какво си мислят хората за мен, дали не си мислят нещо лошо или да ми се смеят за нещо и това много ме безпокоеше и ме правеше нестабилна и в закономерна невъзможност да проведа смислен и равностоен разговор, това беше моето поведение и моето аз преди.
Преди две години постъпих по свое желание в психиатричното отделение за лечение на алкохолизъм в града ни, тази жена работи там като клиничен психолог. Тя ми обърна тогава много внимание и говореше с мен много любезно, явно загрижена, с безпокойство и притеснение относно състоянието ми.
Тогава аз не бях на себе си и бях твърде зле, за да мисля какво се крие зад нейната усмивка и предразполагащи жестове и разговори, просто ги приех тогава. Разбрах, че тя е наистина един прекрасен човек и специалист, позволих си да говоря тогава с нея, позволих на моето аз да споделя и да потърси помощ, оставих гордостта и външното мое аз и приех протегнатата и ръка.
Разговаряхме тогава много с тази жена, учавствах активно в дискусиите и много ми помогна всичко това, и съм и много благодарна.
Тя ми разказваше тогава за Анонимни Алкохолици, видимо доста запозната с движението, разказва ми за филма на Бил Уилсън, сигурно това ме е впечатлило, сега не си спомням какво точно съм си помислила, но реших вътрешно за себе си, че АА е вид лечение, и то е приветствано и прието и даже в координация със специалисти, психолози. Това на мен много ми помогна, аз уважавам специалистите и медиците, свикнала съм да се вслушвам в мнението им. Нейното мнение и становище беше недвусмислено, АА помага и тя уважава Анонимни Алкохолици.
Много съм и благодарна, както съм и благорадна на Анонимни Алкохолици, че днес мога да си ходя по улиците, да отивам на работа, да поздравя жената и да се приближа до нея и да поговоря. Не изпитах никакво безпокойство днес, притеснение, нищо, поздравих я като равна, усмихнах и се и си поговорихме, тя е дружелюбна, аз вече приемам дружелюбието и приятелските жестове. Тя ми каза, абе К., не сме си разменили телефоните, записах телефона и, казах и чао и си продължих по пътя. Никакво емоционално натоварване, никакви мисли, никакви комплекси, никакви остатъчни глупости в главата ми, и въображаеми диалози даже няма, така съм благодарна, имам телефон на жена, която може да ми помогне, и която е готова да ми помогне и да ме изслуша, с лекота мога да говоря с нея и да не се срамувам от нищо.
Това стана възможно чрез следването на Програмата на Анонимни Алкохолици, както е препоръчано, честно и със спонсор, на когото да доверя чувствата си, мислите си, емоционалните си натоварвания и безпокойства, с ежедневни анализи и осъзнаване на проблемите, които са се настанили удобно в главата ми и не искат да се преместят оттам и не ми дават възможност да съм спокойна и щастлива.
Програмата действа, независимо от това кой какво мисли за нея, дали я харесва или одобрява, спонсорът е безценен, независимо дали му симпатизирам или одобрявам поведението му и маниерите му, стъпките трябва да се следват ден след ден, подред, независимо дали ни е писнало от някоя или някоя не носи резултата, който очакваме, сбирките носят освобождаване на напрежението, породено от срещата ни с „реалния” свят, който е твърде тежък и сложен за „чувствителната” и „нежна” душа на алкохолика.
Благодарна съм толкова много, че мога да споделя тук това днес.
|
Психолози и Анонимни Алкохолици