|
|
| Тема |
 За другите и присъдите ми над тях |
|
| Автор |
petrus (новак) |
|
| Публикувано | 29.07.12 18:15 |
|
|
|
Здравейте, обичам да споделям опита си и това,което се случва с мен по пътя на възстановяването ми вече 1 година и 4 месеца с Анонимни алкохолици. Станах по пътя си с работата по Програмата самостоятелна, необидчива и радостна. Това беше невъзможно преди с моят огромен недостатък себелюбие. Не давах косъм да падне по мен, по моята честност, откровеност, безкористност всичко разбира се на квадрат поради болестта алкохолизъм. Раздавах смъртни присъди някои без доказателства само да си помисля какво си мислят за мен, веднага го зачерквам от живота си, такова болезнено обидчиво същество бях. Това бе начин на живот при мен. Незнаех че има друг начин на реагиране на мнението на хората, понякога на техните настроения или виждания. Всичко през призмата на моята себелюбивост. Никакъв напредък не ми даваше това а се напивах до припадък и на свой ред отвръщах на мненията вече придобила сили с алкохола. Та сега се случи неслучаемото. Не реагирам на такива мнения, и то не защото не ме засягат, а защото усещам и знам че не са центъра на събитето. Той ЦЕНТЪРА на събитието в което някой нещо ме обиди се премести на друго място. Или е нещо по нататък във времето или е някаква цел, различна от това да се обясня, че не е така както някой ми е казал. Та само така с преместването на важното за мен се оказа възможно аз да не реагирам на такива неща като ...това ли ти е подреждането, сега ли е момента за това, ама тия картини сега ли трябва да ги опаковаш, айде че няма време, винаги си такава. Такива изказвания преди ме изкарваха извън събитието и аз БЯХ СПОСОБНА дори да не отида на работа, докато НЕ РАЗРЕША тоя ПРОБЛЕМ. Това сега не е така. Но стана възможно само чрез работа по Програмата на АА. Преди беше това моето аз.
За самостоятелността и радостта те са продукт пак от израстването. А радостта е от Бог, както разбрах по пътя на щастливата съдба. Оказа се че хората до мен са го знаели. Радостта сега идва независимо от обстоятелствата при мен, в четвъртък бях радостна и благодарна ей така а беше ден обикновен, даже пълен с такива неща които преди ме изваждаха от центъра на събитието. То аз си поставях СЕБЕ си в центъра, нямаше как да видя другия истинския център.
Пожелавам още 24 ценни трезви часа на всички алкохолици, тръгнали по пътя.
| |
| |
| 
|
|
