Здравей, финтрол73,

И аз да напиша нещичко, няма спор, това което пишеш е вярно, интересно за някои хора, и сигурно твърде актуално, аз самата не се интересувам вече така много от модела на държавата ни, от социалните помощи, от системата ни, от справедливостта на света и така нататък.
Според мен обаче тук не е и мястото да се пише за такива неща, защо ли, според мен има много медии, където може да се прочете професионално становище по тези въпроси, може и да се прочетат специализирани информационни материали, аз лично искам да се придържам към това, защото иначе се получава едно преливане от пусто в празно, дърдорене, извини ме, което така ми напомня моето пиянско водене на диалог, нищо контретно и съществено, нищо конструктивно и градивно, нищо полезно, просто бърборене, за да мине времето.
Конкретно, искам да кажа, че алкохолизмът, наркоманията, зависимостта са болести, нямат нищо общо със социалната или не социалната държава, с бедността или богатството, това е болест.
Близък мой роднина беше наркоман и миналата година почина на 50 години, той се роди и живя в провинциален град в една твърде несоциална държава, и през почти целия си живот беше наркоман, с малки изключения, опити в края на живота си да се изчисти от тази гадория, но не успя, за съжаление. Искам да споделя, че бидейки наркоман, той успя така да си организира живота, та винаги да има около него необходимото му накрокично вещество.
Как се помага на такива хора ли, аз нямам много голям опит, самата аз сега се уча да живея и да създавам нови навици, нови схеми на поведение, общуване, диалог, всичко наново, болестта ми е създала много грешни представи за света, грешни модели на поведение, на контакт и други подобни, и как се помага все пак, мога да кажа на мен как се помогна, така и аз помагам, с търпение, търпение и толерантност към болния човек, към неговите болестни изменения, с милосърдие и внимание към загубилия надежда, същевременно без компромиси по отношение на отровната зависима субстанция и някои прости правила на живот и дисциплина, това мога да споделя.
Разбира се, моето мнение е, че човекът трябва да поиска сам промяна, било под давление на близки или роднини, но сам трябва да пожелае да тръгне по нов път, и да прави неща, които да му помогнат да заслужи и запази трезвостта си.