|
„Как мога да съм честен с хората, които са нечестни с мен”.
Чух този въпрос днес на сбирката. Заби се в съзнанието ми. Другите говореха, а аз все за него мислех. Започнаха да ми излизат разни епизоди в главата – нечестни хора и аз се опитвам да съм честен с тях. Кашата ставаше все по-голяма. Осъзнах, че ако продължавам да мисля за това ще се запия докато се прибера вкъщи.
Взех думата и казах какво ме тормози и предложих моето обяснение по въпроса.
Този въпрос въобще не ме интересува. Ако мисля върху него – ще се запия и то моментално. Защо ще се запия. Ами – първо – „хората, които са нечестни с мен”. Кои са те. Много са ако се замисля. Но как стигам до този извод. Лесно – ПРАВЕЙКИ ОЦЕНКА НА ЧУЖДОТО ПОВЕДЕНИЕ, СЪДЕЙКИ ЧУЖДИТЕ ГРЕШКИ. Опаааа. Ама нали себе си оценяваме , търсим своите грешки, нали аз трябва да се променя, за съм добре, за да не пия, това с оценката на другите е нещо, което вече съм правил, как да правя същите неща, а да очаквам различни резултати. Да, ама отговорът налага да открием „нечестните” и веднага в капана на съденето и оценяването на околните. След това какво следва – намирам ги аз „нечестните”. Започвам да конструирам моята честност. ЗА мен е най-лесно да го направя в диалогичен формат. Започва един безкраен диалог, спор в главата ми, аз съдя нечестния, споря с него, моделирам честното си поведение. Оставам неразбран, неоценен, наранен, и хоп в блатото на самосъжалението, ето я драмата – светът не ме разбира, хората са идиоти, те са нечестни, как аз честния останах незабелязан, та дори грозното патенце се превърна в красив лебед, а на мен живота ми мина и аз все неоценен останах, не се превърнах в красив лебед, кой е виновен – хората, света около мен, кьорави ли са да не видят моята стойност. И такааа ... Какво се получи в крайна сметка – съдих хората. Грешка. Но да приемем, че правилно съм ги оценил и наистина са нечестни – имат този недостатък. Ами сега – аз трябва да нагодя поведението си – хоп – чуждия недостатък ми определя поведението, мислите ми, насочва емоциите ми. Не благодаря, този въпрос не е за мен, няма да мисля за него. Ще мисля за себе си, ще се напъвам АЗ да съм честен – първо и най-трудно – пред себе си, а после и пред другите. Не ме интересува как ще съм честен и колко усилия ще ми коства, важното е да съм и то не за пред хората, за да ме видят и да ми се възхитят, а за себе си, за да оцелея и да не се запия.
|
„Как мога да съм честен с хората, които са нечестн