|
Напомнянето, че съм алкохолик ми помага да виждам до какви абсурди стигам, когато си забия погледа в пъпа, измислям си проблеми и по страховит начин търся решението им. Дори ме довежда до комични ситуации. Реших да си сменя тарифния план на телефона. Отидох в един офис на доставчика, почаках и прочетох условията. Седнах пред служителката, обясних й какво искам и тя започна да ми попълва данните за договора. По едно време се сещам за един текст с дребен шрифт. Попитах я спокойно, тя ми обясни, благодарих й, отказах се, станах и си тръгнах. Почти забравих за случая. До тази сутрин. Докато се къпя и все започват да ми идват разни филми в главата – сюжетът един и същ – основна тема – моето негодувание срещу света, който ме прави на глупак и не ме разбира. Тази сутрин беше много интересен филм. Аз главния герой водя диалог със служител на мобилния оператор. Питам го що имат два вида шрифт на рекламите. Анзи не може да ми отговори. Аз му подсказвам поне два възможни отговора. Работи в компания, която няма достатъчно пари, за да си отпечата брашурите с еднакъв шрифт, пести от хартията демек – я се вижте кви сте скъсаняци, пък сте тръгнали да ми доставяте услуга. Онзи протестира – не е така – с финансите ни всичко е нарид, даже сме на печалба. Аааааа, това и чаках да ми кажеш пиле златно. Издаде ли се – причината е друга. Значи мислите, че това дето го пишете не е с еднаква тежест, едното с главните букви е по-важно, а другото не е важно. Онзи – ами – даааа. Е добре, я да видя кво пише с малките букви – аааа, клауза дето не ми харесва – ще ми тарифирате всяка започната минута като цяла минута – прецаквате ме – за кого бе приятел не е важно това дето е с малките букви. Я си гледай работата, лъжете ме, ограбвате ме. И така нататък – филмът продължава. Излизам от банята. Чувствам се победител. Надговорих го човека, турих го на мястото му дето се вика. Изведнъж погледами попада върху мобилния ми телефон. Напушво ме смях. Ами на дисплея все още е изписан същия доставчик, дето го наврях на кучето в гъза. Ами сега. Какво направих. Загубих около половин час в банята да си прожектирам филма на самосъжалението и да водя измислени спорове с измислен противник. Не съм си сменил доставчика. Как се чувствам – идва ми този въпрос. Като пълен глупак. Нали трябваше да действам, за да се променя, аз как действам – действам на думи, действам в мислите си, във фантазията си, а в живота си съм на съото положение. Хубава мисъл. Днес все ми е в главата. Дано ми е за урок и да не забравям, че вяра без действие е мъртва вяра.
Защо проблемът е "измислен" - от години съм абонат на въпросния оператор, говоря без ограничение и плащам съвсем нормални за мен сметки, но се поддадох на истерията, която цари около мен "лъжат ме, другите са по-изгодни".
Защо моя начин да реша проблема си е "измислен" - защото не ми реши проблема. Колко щеше де е хубаво не да губя време в банята за умствени гимнастики, а да се облека, да отида отново в офиса на мобилния оператор да си прекратя договора и да се прехвърля към друг оператор - просто и ясно, но изисва действие ...
|
измислени проблеми и измислени решения
